— Роден съм в клетка, ах, ти, бълнуваш кажжгоде! — изпищя папагалът.
Ринсуинд го вдигна към лицето си — нос срещу човка.
— Или това, или е време да готвим фрикасе.
Папагалът разтвори човка да го ухапе по носа, съзря изражението му и размисли.
— Поли иска бисквитка — само успя да каже и добави, sotto voce, — кажжгодекажжгодекажжгоде.
— Само мое, скъпо мъничко пиленце — каза да Куърм — Ще се погрижа за него.
— кажжгодекажжгоде.
Стигнаха до джунглата. Няколко минути по-късно Багажът вече препускаше след тях.
Беше пладне в кралството Тезума.
От вътрешността на главната пирамида се чуваше как демонтираха някаква огромна статуя.
Жреците седяха умислени. От време на време някой се изправяше и произнасяше кратка реч.
Очевидно, излагаха се становища. Например, до каква степен икономиката на кралството зависи от една гъвкава промишленост за обсидианови ножове, по какъв начин поробените съседни кралства стигнаха дотам, че да разчитат на ударите, нанасяни от едно твърдо правителство, между другото говориха и за разбиването, посичането и изкормването на твърди правителства, както и относно ужасяващата съдба, очакваща всички онези, що си нямат богове. Безбожниците могат да стигнат до всякакви крайности — биха могли да се опълчат срещу добрите стари традиции за пестеливост и несаможертвопринасяне, традиции, изградили кралството такова, каквото е днес; биха могли да се запитат защо, ако нямат бог, са им всичките тези жреци, всичко, ама, всичко може да им хрумне.
Добре изрази становището си Мазума, върховният жрец. Той каза:
— [Смачкана-фигура-със-счупен-нос-лапа-на-ягуар-три-пера-стилизиран-бодлив-мравояд].
След известно време подложиха въпроса на гласуване. Преди да падне нощта, най-кадърните каменоделци на кралството вече работеха върху нова статуя.
Общо взето, беше продълговата, с множество крачета.
Кралят на демоните забарабани с пръсти по бюрото. Не че оплакваше съдбата на Куезоверкоатъл, на който щеше да му се наложи да прекара няколко века в някой долен ад, докато му порасне ново материално тяло. Така му се пада на противния малък дявол. Нито пък го безпокоеше общата насока на събитията върху пирамидата. В края на краищата целият смисъл на историята с желанията е да се погрижиш клиентът да получи точно онова, за което е помолил и което всъщност не е искал.
Просто нямаше усещането, че управлява събитията. Факт, естествено, нелеп. Ако се стигне дотам, че се случват все най-хубави неща, винаги може да се материализира и лично да се заеме с проблема. Но му харесваше хората да вярват, че всички сполетели ги злини са просто съдба и провидение. Тази мисъл беше една от малкото, които го ободряваха.
Отново погледна в огледалцето. След малко се наложи да коригира копчето за времето.
Досега — влажните, задушаващи джунгли на Клетч, сега…
— Помислих, че ще се върнем в стаята ми — оплака се Ерик.
— И аз си го помислих — изкрещя Ринсуинд, за да надвика грохота.
— Щракни отново с пръсти, демоне.
— За нищо на света! Има предостатъчно по-лоши места от това!
— Ама тука е горещо и тъмно.
Ринсуинд трябваше да признае факта. Освен това се тресеше и беше шумно. Когато очите му свикнаха с тъмнината, можа да различи тук-там няколко точици светлина, чисто неясно излъчване подсказваше, че са във вътрешността на нещо като лодка. Отвсякъде определено се напипваха дърводелски изделия и миришеше на стърготини и лепило. Ако това беше лодка, то тя претърпяваше ужасно болезнено спускане на вода по улей, смазан със скали.
Внезапно раздрусване го отхвърли срещу някаква преграда.
— Трябва да отбележа — оплака се Ерик, — че ако това е мястото, където живее най-голямата красавица на света, нямам особено високо мнение за нейния избор на „будоа“. Човек би си помислил, че е могла да сложи няколко възглавнички или нещо подобно наоколо.
— „Будоа“? — попита Ринсуинд.
— Би трябвало да си има „будоа“ — самодоволно отбеляза Ерик. — Чел съм книжки. Изляга се на него.
— Кажи ми — каза Ринсуинд, — усещал ли си някога необходимост да си вземеш студена вана и да потичаш по игрището?
— Никога.
— Заслужава си да опиташ.
Чу се далечно дрънчене, сякаш се затваряха две големи порти. На Ринсуинд му се стори, че чува гласове, заглъхващи в далечината и кискане. Не беше особено приятно кискане, по-скоро беше подигравателно хихикане и не вещаеше нищо добро за някой. Ринсуинд имаше твърде добра представа за кого.