Астфгл се изкашля. Можеш да се почувствуваш доста самотен, когато си на двадесет милиона светлинни години от къщи.
— Има ли някой? — запита.
— ДА.
Гласът се чу точно край ухото му. Дори и кралете на демоните могат да потръпват.
— Освен тебе, искам да кажа — уточни той. — Виждал ли си някой?
— ДА.
— Кого?
— ВСИЧКИ.
Астфгл въздъхна.
— Искам да кажа, да си виждал някой наскоро?
— БЕШЕ ДОСТА СПОКОЙНО — каза Смърт.
— По дяволите.
— НЯКОЙ ДРУГ ЛИ ОЧАКВАШЕ?
— Стори ми се, че може да е някой си, наречен Ринсуинд, но… — започна Астфгл.
Дупките за очите на Смърт пламнаха.
— МАГЬОСНИКЪТ ЛИ? — попита.
— Не, той е дем… — Астфгл се спря. В продължение на няколко секунди, ако все пак съществуваше времето, той се носеше в състояние на ужасно подозрение.
— Човек? — изръмжа.
— ТОВА Е ИЗВЕСТНО РАЗТЯГАНЕ НА ПОНЯТИЕТО, НО В ОБЩИЯ СМИСЪЛ СИ ПРАВ.
— Проклет да бъда! — каза Астфгл.
— МИСЛЯ,ЧЕ ВЕЧЕ СИ.
Кралят на демоните протегна трепереща ръка. Разпалващият се бяс, който го владееше, надви неговия усет за маниери на поведение — червените му копринени ръкавици се спраскаха, когато разпери пръстите си с извити криви нокти.
А после, тъй като никога не е хубаво да се сдърпаш с някой. който държи косата, Астфгл каза:
— Извинявай за безпокойството — и изчезна. Само след като реши, че е извън обсега на крайно острия слух на Смърт, изпищя на воля яростта си.
Нищото разви нескончаемата си дължина по протежение на подложените на силни течения пространства в края на времето.
Смърт чакаше. След известно време костеливите му пръсти забарабаниха по дръжката на косата.
Тъмнината се припокри около него. Вече нямаше дори и безкрайност.
Опита се да си подсвирне със зъби няколко откъса от непопулярни песни, но звуците просто се всмукаха в нищото.
Завинаги-то завърши. Всичкият пясък беше изтекъл. Великото надбягване между ентропията и енергията бе пробягано, а фаворитът стана победител в края на краищата.
Може би следва да наостри отново косата?
Не.
Наистина няма особено много смисъл.
Огромни мътеници от абсолютно нищо се проточиха в онова, което би се наричало далечината, ако имаше пространствено-времева справочна рамка, за да придава все още някакъв разумен смисъл на думи като „далечина“.
Като че ли нямаше какво толкова да се прави.
НАВЯРНО Е ВРЕМЕ, ДА КАЖА СТИГА ЗА ДНЕС помисли си той.
Смърт се обърна, за да си върви, но точно в този миг, чу най-слаб от всички слаби шумове. Отнасяше се към звука, както един фотон би се отнасял към светлината — беше толкова тих и крехък, че щеше да остане напълно недочут сред шумовете на вселената, пусната в действие.
Беше мъничко парченце материя, пръкнало се за съществувание, с пукот на изхвърлена тапа от бутилка.
Смърт закрачи към мястото и внимателно се вгледа.
Това беше кламер16.
Е, това беше началото.
Чу се още някакво пукване, в резултат на което малко бяло копченце за риза се пръкна и нежно се завъртя около оста си сред вакуума.
Смърт малко се поотпусна. Естествено, ще бъде нужно известно време. Ще последва антракт, преди всичко това да се усложни дотам, че да произведе облаци от газ, галактики, планети и континенти, да не говорим за мъничките тирбушонести нещица, гърчещи се в тинести вирове и питащи се дали еволюцията си заслужава целия труд да си развиваш перки, крака и прочие там работи. Но бе дадено началото на една непрестанна насока на развитие.
Всичко, което се искаше от него е да бъде търпелив, а той добре владееше това умение. Много скоро ще се появят живи същества, които ще се развиват като луди, ще тичат и ще се смеят окъпани в светлината на новото слънце. Ще се уморяват. Ще остаряват.
Смърт се облегна. Той можеше да чака.
Когато и да им потрябва, винаги е насреща.
Възникна Вселената.
Всеки космолог, привърженик на теорията за периодично възникващата Вселена ще ви каже. че цялата интересна работа е станала през първите две-три минути, когато нищото се струпало, за да образува пространство и време, и се появили множество действително дребнички черни дупки и тъй нататък. Казват, че след това само се е превърнала в нещо, ами, нещо веществено. В общи черти била готова, с изключение на микровълновата радиация.
Погледната отблизо, обаче, притежавала някаква безвкусна привлекателност.
Дребният човечец сбръчка нос.
— Прекалено показно е — каза. — Целият този шум не ви е нужен. Същата работа щеше да свърши едно Голямо Съскане, или малко музика.
— Тъй ли? — запита Ринсуинд.
— Ъхъ, а изглеждаше и бая несигурно около границата на двете пикосекунди. Определено е с малко кофти пълнеж. Ама така е тия дни. Никакъв майсторлък. Като бях малък, нужни бяха дни, за да направиш вселена. Направо гордост да те изпълни. Сега само я нахвърлят на бърза ръка, после — хоп обратно на камиона и да я няма. А, знаеш ли какво още?
16
Много хора си мислят, че би трябвало да е молекула водород, но това противоречи на наблюдаваните факти. Всеки, който е намирал неизвестна досега тел за разбиване на яйца, заклещила се в нищо неподозиращо кухненско чекмедже, е наясно, че суровата материя непрестанно се излива във вселената под доста развити форми и се пръква за съществувание обикновено във вид на пепелници, вази и преградки за ръкавици. Така подбира формата, че да разпръсква всякакво подозрение и обичайните й прояви са кламери, карфички от разопаковани ризи, ключета за радиатори за парно, топчета за игра, парченца креда, тайнствени части от съоръжения за кълцане на треволяци и стари албуми на Кейт Буш. Защо материята прави това, не е ясно, но очевидно е, че материята си има Планове.
Също така е явно, че творците предпочитат метода на Големия Трясък за строеж на вселени, а друг път използуват по-нежния метод на Продължителното Сътворяване. Това следва от научни изследвания на космотерапевти, които доказват. че насилието на Големия Трясък може да причини сериозни психологически проблеми на вселената в по-зряла възраст.