— Не? — хилаво се обади Ринсуинд.
— Чупят си от нея извън обекта. Хващат си някой наоколо, дето иска да си поразшири вселената и после научаваш, че са я подпряли с кръпки от небосклон и са я чейнджнали някъде срещу някакво разширение.
Ринсуинд се втрещи в нещо.
— Кой си ти всъщност?
Човекът извади молива иззад ухото си и замислено се загледа в пространството около Ринсуинд.
— Аз правя неща — каза.
— Какви по-точно?
— Ти какви искаш?
— Ти си Творецът!
Дребният човечец придоби много притеснен вид:
— Не –ът. Не –ът. Само един от. Не сключвам договори за големите работи, за звездите, за газовите гиганти, за пулсарите и тъй нататък. Специализиран съм в това, на което може би му казвате „доставка по заявка“ — Погледна ги с дръзка гордост. — Сам си правя всичките дървета, да знаете — довери ми се. — С майсторлък. Години са нужни да се научиш как се прави дръвче. Дори и иглолистните си правя.
— О — каза Ринсуинд.
— Няма защо да търся някой да ми ги довършва. Никакво допълнително договаряне, това е мотото ми. Мръсниците все те карат да висиш наоколо, докато ти инсталират звезди или каквото и да е — Човечецът въздъхна. — Знаете ли, хората си мислят, че сигурно е много лесно да се твори. Мислят си, че е нужно само да се носиш над водите и от време на време да помахваш с ръце. Въобще не е така.
— Не е ли?
Дребният човечец отново си почеса носа.
— Бързо ти се изчерпват идеите за снежинки, например.
— О-о.
— Почваш да си въобразяваш, че е лесна работа да пробуташ няколко еднакви снежинки.
— Така ли?
— Мислиш си: „Съществуват милиарди, трилиони, квадрилиони снежинки — никой няма да забележи“. Но ето къде професионализмът си казва думата, така да се каже.
— Така ли?
— Някои хора — и тук точно творецът хвърли хаплив поглед към безформената материя, която все още течеше покрай тях, — си мислят, че е достатъчно само да въведеш някои основни физически формули, а после да вземеш парите и да си бягаш. След милиард години навсякъде по небето се появяват течове и черни дупки, големи колкото главата ти, а когато вземеш да се жалваш, на гишето се явява само някакво момиче, което казва, че не знае къде е шефът. Мисля, че хората обичат да усещат индивидуалния подход, какво ще кажете, а?
— Ъ-ъ — отговори Ринсуинд. — Значи… когато някой го тресне гръм …ъ-ъ… причината не е само в оная работа с разреждането на електричеството и високия волтаж и така нататък… ъ-ъ… наистина ли това искаш да кажеш’!
— А, това не е моя работа. Аз не управлявам. Достатъчно работа си имам и само да създавам. Не очаквай от мене и да управлявам. Имам още куп други вселени, да знаеш — добави с нотка обвинение в гласа. — Имам си списък със задължения, дълъг като ръката ти.
Протегна ръка и някъде изпод себе си измъкна голяма книга с кожена подвързия, върху която очевидно си седеше. Отвори я с проскърцване.
Ринсуинд усети, че някой подръпва плаща му.
— Гледай — каза Брик. — Нали това не е… Той, а?
— Той казва, че е — отвърна Ринсуинд.
— Какво правим тук?
— Не зная.
Творецът ги гледаше кръвнишки.
— Я по-тихо там, моля — обади се.
— Ама слушай — изсъска Ерик, — ако наистина е твореца на света, този сандвич е религиозна реликва!
— Бога ми — немощно изрече Ринсуинд. Векове откак не бе ял. Питаше се какво ли е наказанието за изяждане на почитан обект. Сигурно е жестоко.
— Сложи го някъде в някой храм и милиони хора ще се стичат да го гледат.
Ринсуинд предпазливо повдигна горната филийка хляб,
— Няма майонеза — обяви. — Това има ли значение?
Творецът прочисти гърлото си и зачете на глас.
Астфгл се носеше като на сърф надолу по хребета на ентропията — една ядосана червена искра всред вихрите на интерпространството. Сега беше така ядосан, че и последните останки от самоконтрола му се топяха: наперената му качулчица със стилните рогчета се бе превърнала в пурпурен парцал, който се вееше от върха на един от огромните завити овнешки рога, обрамчващи черепа му.
Червената коприна на гърба му се разпра с твърде чувствен звук и крилете му се разпериха.
Общоприето е да се представят като кожени, но никоя кожа не би могла да оцелее повече от няколко секунди в подобна околна среда. Освен това не може достатъчно добре да се сгъва.