Тези именно криле са направени от магнетизъм и оформено пространство. Разперват се, докато станат на ефирно покритие върху нажежения до бяло небесен свод и се движат така бавно и неумолимо, както възникват цивилизациите.
Все още имаха вид на криле на прилеп, но това беше само в името на традицията.
Някъде около 29-тото хилядолетие беше задминат незабелязано от нещо малко и продълговато и очевидно още по-ядосано от самия него.
Нужни са осем заклинания, за да стане светът. Ринсуинд достатъчно добре го знаеше. Известно му беше, че книгата, в която могат да се намерят, се казва Октаво. Все още беше в наличност в библиотеката на Невидимия Университет, понастоящем — в запоена желязна кутия на дъното на специално изкопана шахта, където можеха да се контролират магическите й излъчвания.
Много пъти Ринсуинд се бе питал как е започнало всичко. Беше си представял някаква експлозия, насочена в обратна посока, следствие на която ревящи междузвездни газове са се групирали, за да формират А’Туин; или поне си бе представял гръмотевичен тътен или нещо подобно.
Вместо това се чу леко дрънкане на струна и там където нямаше Диск, там се появи Диск, като че ли през цялото време се е крил някъде.
Освен това осъзна, че усещането, че падаш, с което се бе научил да живее, е усещане, с което вероятно и ще умре. След като под него се появи светът, със себе си донесе и специалното предложение на настоящата вечност:
— Земното притегляне, на ваше разположение с богат избор на гравитационни сили, в зависимост от най-близкото масивно планетно тяло.
Ринсуинд каза, както често се случва в подобни случаи:
— А-а-а-а.
Творецът, все още седнал във въздуха, се оказа до него, докато той самият се носеше право надолу.
— Хубавички облаци, не мислиш ли? Добра работа свърших с облаците — отбеляза.
— А-а-а-а — повтори Ринсуинд.
— Има ли нещо?
— А-а-а-а.
— Това сте вие хората — каза Творецът. — Все хвърчите нанякъде — Наведе се по-близо до него. — Не е моя работа, но често съм се питал какво ли минава през главите ви.
— След минутка, това ще са краката ми — изпищя Ринсуинд.
Ерик, който падаше успоредно с него, го дръпна за глезена.
— Не се говори така с твореца на вселената! — изкрещя. — Просто му кажи да направи нещо, за да омекоти земята, нещо такова!
— А-а, де да знам дали мога да го направя — каза Творецът. — Има причинни ограничения. Инспекторът ще ме нагази като цял тон от, тон от, тон от тежест — добави. Сигурно бих могъл да ви чукна в някое наистина шуплесто блато. Или пък в плаващи пясъци — много се търсят в момента. Мога да ви спретна завършен образец плаващи пясъци с тресавище и мочурище, en suite17, няма проблеми.
— ! — каза Ринсуинд.
— Трябва да говорим по-високо, съжалявам. Един момент само.
Чу се още едно хармонично дрънване.
Когато Ринсуинд отвори очи, вече стоеше на пясъчен бряг. Ерик — също. Творецът се рееше наоколо.
Не чуваше свистене на вятър. По себе си нямаше и драскотина.
— Просто вклиних там нещо между скоростите и позициите — обясни Творецът, като видя изражението му. — Тъй, а сега — какво беше започнал да казваш?
— По-скоро исках да спра полета към смъртта си — каза Ринсуинд.
— А-а. Хубаво. Драго ми е, че в такъв случай това е уредено. — Творецът объркано се огледа. — Не сте ли ми виждали книгата някъде наоколо? Стори ми се, че я държах, когато тръгвах — Въздъхна. — Следващият път ще си затиря главата нанякъде. Веднъж направих цял един свят и напълно забравих мръсниците. Нито едно от гадните копелета не сложих. В момента нямах нито един от мръсниците под ръка. Казах си, ще замина отново, когато се появят на склад, ама после съвсем забравих. Представяш ли си само. Никой не забеляза, разбира се, защото те очевидно сами са се завъдили, а никой не е знаел, че от самото начало е трябвало да има мръсници, но този факт причини дълбоки, разбираш ли, психологически проблеми. Някъде дълбоко в себе си всички знаеха, че нещо липсва, такива ми ти работа.
Творецът се стегна.
— Във всеки случай, не мога да се мотая тук цял ден. Както отбелязах, имам си много задачи.
— Много? — попита Ерик. — Мислех си, че е само една.
— А, не. Цели купища са — каза творецът и взе да избледнява. — Тази ваша квантова механика, видите ли. Не се прави веднъж и завинаги. Настояват да се разклонява. Викат му „Избери верния отговор от посочените“. Прилича на рисуване на — рисуване на — рисуване на нещо много голямо, което все трябва да продължаваш да рисуваш, нещо такова. Лесно е да кажеш, че трябва да се промени едно детайлче, ама кое по-точно, ето това му е цаката. Е, приятно ми беше да се запознаем. Ако имате нужда от някоя допълнителна работа, ами, от някаква допълнителна луничка, или нещо такова…