— Значи не успя да намериш Извора на младостта, а? — опита се да завърже някакъв разговор.
— О, ама аз го намерих — разпалено каза да Куърм. — Чист извор в дълбините на джунглата. Много е впечатляващ. И хубавичко си дръпнах една дълга глътка. Или по-точно казано, налочих се.
— И…? — запита Ринсуинд.
— Определено имаше ефект. Да. За известно време определено усещах как се подмладявам.
— Ами… — Ринсуинд неопределено махна с ръка към да Куърм, колелото, извисяващите се кръгове на Пъклото.
— А-а — каза старецът. — Разбира се, точно това е най-вбесяващото. Толкова много неща бях изчел за Фонтана, а човек би си помислил, че все някой можеше да спомене най-съществения момент относно водата във всичките тези книги, нали така?
— Който е, че…?
— Първо трябва да се кипне. Това е отговорът на въпроса ти, нали? Ама колко жалко само.
Багажът се носеше в тръс надолу по спираловидния път, свързващ отделните кръгове на Пъклото. Дори и при нормални условия едва ли би привлякъл внимание. Ако не заради нещо друго, то със сигурност — защото болшинството жители на демонската страна представляваха доста по-чудата гледка.
Тая работа наистина е скучна — отбеляза Ерик.
— Така и трябва да бъде — каза Ринсуинд.
— Но ние не би трябвало да се спотайваме тук, а да се опитваме да открием изход!
— Е да, ама такъв няма.
— Всъщност, има — каза някакъв глас зад Ринсуинд, Звучеше като глас на човек, който е виждал изхода, но не е харесал нито една частичка от него.
— Лавеол? — попита Ринсуинд. Неговият праотец беше точно зад тях.
— „Успешно си стигаш у дома“ — горчиво каза Лавеол. — Това са думите ти. Хъм. Десет години проклятие след проклятие. На приятел можеше да го кажеш.
— Ъ-ъ — намеси се Ерик. — Не искахме да нарушаваме хода на историята.
— Не сте искали да нарушавате хода на историята, а — бавно каза Лавеол. Заби поглед в дървенията на колелото. — Е, добре де. Тогава всичко е съвсем наред. Много по-добре ми стана сега, като научих това. От името на хода на историята, бих искал да ви помоля да приемете дълбоката ми благодарност.
— Извинете — каза Ринсуинд.
— Да?
— Казахте, че има и друг изход?
— А-а, да. Заден.
— Къде е?
Лавеол за миг спря и посочи към мъглявата падина.
— Виждаш ли оная арка там?
Ринсуинд впи взор в далечината.
— Горе-долу — каза. — Това ли е изходът?
— Да. Дълго и стръмно изкачване. Обаче не знам къде точно излиза.
— Как разбра?
Лавеол сви рамене.
— Попитах един демон — отвърна. — Винаги за всичко си има и по-лесен начин, да знаеш.
— Ще ни трябва цяла вечност, за да стигнем дотам — отбеляза Ерик. — Точно отсреща е, никога няма да успеем.
Ринсуинд кимна в знак на съгласие и навъсено продължи безкрайната си разходка. След няколко минути запита:
— Не ви ли се струва, че май се движим по-бързо?
Ерик се извърна.
Багажът беше вече на борда и се опитваше да ги настигне.
Астфгл застана пред огледалото си.
— Покажи ми какво виждат те — заповяда.
— Да, господарю.
За миг Астфгл изучаваше завихрения образ.
— Кажи ми какво значи това — поиска той.
— Аз съм само едно огледалце, господарю. Как да знам!
Астфгл изръмжа:
— Аз пък съм Повелителят на Хадес — и замахна с тризъбеца си. — И съм готов да поема риска за още седем години лош късмет.
Огледалото обмисли наличните възможности.
— Може би успявам да чуя някакво скърцане, повелителю — осмели се то.
— И?
— Намирисвам пушек.
— Не може да е пушек. Недвусмислено забраних всякакви открити огньове. Много остаряла концепция. Беше излязло лошо име на мястото.
— Независимо от това, господарю.
— Покажи ми… Хадес.
Огледалцето направи всичко по силите си. Точно навреме, за да може кралят да види как колелото с нажежени до червено лагери се търкулва надолу от поставката си. Търкаляше се през страната на прокълнатите измамно бавно, като свличаща се лавина.
Ринсуинд висеше на лоста за оттласкване и гледаше как дъските фучаха край него със скорост, която би прогорила подметките на сандалите му, ако беше достатъчно глупав, че да си пусне краката. Мъртвите обаче възприемаха гледката с ободрителните възгласи на онези, които знаеха, че вече им се е случило най-лошото. Носеха се викове като „Пусни насам захарното памуче“.
Чу как Лавеол хвалеше великолепния опън на колелото и как обясняваше на да Куърм, че ако имащ превозно средство, което само постила пътя пред себе си, както всъщност постъпваше Багажът, а и като бронираш средството, тогава ще водиш по-малокръвни войни, които ще свършат за два пъти по-малко време и всички дружно ще пътуват по-дълго за вкъщи.