Двамата човеци бяха проснати на пода.
— А сега… — каза Астфгл.
Но гласът му потъна във внезапни приветствени крясъци.
Вдигна поглед.
Демони с всякакви размери и форма изпълваха почти цялата зала. Трупаха се по стените и дори висяха от тавана. Демоничен оркестър от най-разнообразни инструменти, изпълни някакви отбрани акорди. От единия край на залата до другия беше провесен плакат, на който пишеше: „Залют на ШЕВА“.
Веждите на Астфгл се заплетоха параноично в мига, когато Васенего, следван по петите от останалите лордове връхлетя върху него. Лицето на стария демон се разцепи в абсолютно простодушна зъбата усмивка. Кралят едва не изпадна в паника и го прасна с тризъбеца, преди Васенего да се протегне и да го тупне по гърба.
— Браво! — извика.
— Какво?
— О, браво!
Астфгл сведе поглед към Ринсуинд.
— О — каза. — Да. Ами. — Изкашля се. — Не беше нещо особено — каза и се поизправи, — знаех си че вие нямаше до никъде да я докарате и затова аз…
— Не тези — Васенего им хвърли презрителна усмивка. — Такава тривиална работа. На, ваше величество. Имах предвид Вашето издигане.
— Издигане? — запита Астфгл.
— Повишението Ви, ваше величество!
Бурни ликуващи викове се надигнаха от младите демони. Те биха приветствали каквото и да е.
— Повишение? Но, но, аз съм си Кралят — Астфгл немощно изрази лек протест. Усещаше, че започва да му се изплъзва контролът върху събитията.
— Пфу! — експанзивно каза Васенего.
— Пфу?
— Ама, наистина, ваше величество. Крал? Крал? Ваше величество, говоря от името на всички тук и Ви казвам, че това не е титла за демон като Вас, Ваше Величество, демон, чието тълкуване на въпросите и приоритетите на организацията, чието прозрение относно същинските функции на нашето битие, чийто, ако мога така да се изразя, явен интелектуален потенциал ни доведоха до нови и още по-големи низини, Ваше Височество!
Противно на волята си Астфгл се напери:
— Ами, вижте сега… — започна.
— И въпреки всичко това, установяваме, че въпреки вашия пост, проявявате интерес към най-незначителните детайли в работата ни — каза Васенего като погледна надолу, покрай носа си, към Ринсуинд. — Каква всеотдайност! Каква всеотдайност!
Астфгл се наду:
— Естествено, винаги съм приемал…
Ринсуинд се повдигна на лакти и си помисли „Ей внимавай, зад гърба ти…“
— И така — продължи Васенего, грееше като цяла крайбрежна ивица от морски фарове. — Съветът се събра и реши, и ако ми позволите да добавя, Ваше височество, единодушно реши, да учреди абсолютно нова награда в чест на Вашите бележити постижения!
— Голямото значение на точно водената писмена документация е… каква награда? — каза Астфгл, а лещанките на подозрението се стрелнаха в океана на самомнението му.
— Постът, Ваше височество, на Върховен Доживотен Президент на Ада!
Оркестърът отново гръмна.
— С Ваш собствен офис — много по-голям от дупката, в която трябваше да се свирате и да се мъчите през всичките тези години, Ваше величество. Или, по-скоро, Г-н Президент!
Оркестърът отново трясна, но друг акорд.
Демоните чакаха.
— А ще има ли… цветя в саксии? — бавно запита Астфгл.
— Множества! Цели плантации! Цели джунгли!
Астфгл сякаш се озари от умилителна вътрешна светлина.
— А килими? Имам предвид от онези, дето са от стена до стена…?
— Трябваше специално да разбутаме стените, за да ги сместим, Ваше височество. С висок косъм са! А какво ще кажете за лампионите? Цели племена пигмеи се питат защо е светло и през нощта, Ваше величество!
Удивеният Крал допусна да бъде прегърнат през раменете от една сърдечна ръка и лекичко да бъде поведен през приветствуващите го тълпи, а всички мисли за отмъщение бяха забравени.
— Винаги съм харесвал от онези специални работи за правене на кафе — измърмори, а последните останки от самоконтрола му се топяха.
— Инсталирана е стопроцентова фабрика, Ваше височество! И вътрешната централа, за да предавате инструкциите си на подчинените. И последната новост в областта на деловите бележници — по две вечности на страничка и държател за…
— Цветни маркери. Винаги съм твърдял, че…
— Цели многоцветни дъги, Ваше величество — Васенего гръмко го агитираше. — И нека вървим там без да се бавим, Ваше величество, защото подозирам, че с Вашето обичайно прозрение сигурно нямате търпение да се захванете с най-отговорни задачи, които стоят пред Вас, Ваше величество.