— Прекрасно — отвърна Ринсуинд. — Де да бях и аз.
Започна да извлича отделни детайли от мъглявината. Стаята беше дълга, с нисък таван, единият й край изцяло завладян от огромно огнище. На пейка, която се простираше покрай едната стена, имаше голям избор стъкленици, очевидно създадени от пиян хълцащ стъклодухач, а във вътрешностите на византийските им извивки кипяха и клокочеха разноцветни течности. На някаква кука висеше скелет, небрежно отпуснат. На пръчка до него някой беше заковал препарирана птица. Каквито и грехове да бе извършила в живота си, едва ли заслужаваше съдбата, която препараторът й бе отредил.
Втренченият поглед на Ринсуинд помете пода. Очевидно това бе единственото метене, което подът бе виждал от доста време. Само около него мястото бе почистено от остатъците изпотрошено стъкло и преобърнати колби за…
Магически кръг.
Изрисуван беше изключително старателно с тебешир. Който го е направил, е бил съвсем наясно, че целта на кръга е да раздели вселената на две части — вътрешна и външна.
Ринсуинд, разбира се, беше във вътрешната.
— Аха — обзе го познат и едва ли не утешителен безпомощен ужас.
— Заклевам Вас и Вас умолявам да не предприемате никак ви агресивни действия, о Демоне на Мрака — каза гласът, идващ, както Ринсуинд определи, иззад масата.
— Добре, добре — прибърза Ринсуинд — Няма. Ъ-ъ. Нима не е възможно да има и най-незначителна, мъничка грешчица?
— Повелявам ти да ми се подчиниш!
— Тъй де! — съгласи се Ринсуинд и безпомощно се огледа. — Ама как?
— Хич не си мислете, че можете да ме омаяте с лъжовния си език, о демоне на Шамхарот — тържествено изрече масата. — Много добре съм изучил нравите на злите духове. Изпълнете всяка моя заповед о, демоне или ще пратя Вас, обратно там във врещий ад, от който идваш. Пардон, от който Вий идвате. Всъщност, от който Вий идете. И наистина ще го направя.
Фигурата се показа иззад масата. Беше нисичка и по-голямата част от нея бе скрита под голямо разнообразие от муски, амулети и талисмани, които дори и да не действуваха срещу магия, сигурно биха я предпазили и от твърде непоколебим саблен удар. Имаше очила и шапка с дълги клепнали отстрани краища и приличаше на късоглед шпаньол.
С трепереща ръка стискаше сабя. Така обилно обсипана с пайети, че бе започнала да се огъва.
— Врящ ад ли каза? — немощно запита Ринсуинд.
— Именно. Където с жалостни писъци на болка изтезаваните се терзаят…
— Да, да, стана ми ясно — прекъсна го Ринсуинд. — Само че, разбираш ли, работата е там, че аз, всъщност, не съм демон. Така че, какво ще кажеш, да вземеш да ме пуснеш, а?
— Няма да ме залъжете с Вашата външност, о Демоне — каза фигурката. И добави с по-естествен глас — Както и да е, демоните все лъжат. Това е общоизвестно.
— Тъй ли? — Ринсуинд се вкопчи в тази сламка. — В такъв случай — аз съм демон.
— Аха! Заклеймен от собствената си уста!
— Виж какво, не съм длъжен да търпя всичко това — отвърна Ринсуинд. — Не зная нито кой си, нито какво става, но ще си пийна нещо, ясно ли е?
Понечи да излезе от Кръга и изтръпна от шока, който му причиниха искрите, с пукот изригнали от руническите надписи и впили се навсякъде по тялото му.
— Вий не ще да можете… вий не ще да можете… вий не ще да можете… — Викачът на духове се предаде. — Виж какво, не можеш да прекрачиш Кръга, докато не те освободя, ясно ли е? Искам да кажа, не бих искал да съм противен, но ако те освободя от Кръга, ще можеш да възобновиш истинския си вид, а навярно той е твърде отвратителен. Повелявам ти да ми се подчиниш — добави, като почувства, че не спазва стила.
— Добре, де. Подчинявам се. Подчинявам се — каза Ринсуинд, като разтриваше лакътя си. — Но все пак не съм демон.
— Тогава защо отвърна на повикването? Може би трябва да предположа, че просто си минавал през параестествените измерения, а?
— Нещо такова, струва ми се. Всичко е малко по-объркано.
— Разправяй ги на старата ми шапка — Викачът подпря сабята си на една дървена катедра, върху която лежеше отворена книга, изпълнена със стърчащи отметки. След което лудешки затанцува по пода.
— Стана! — изкрещя. — Хехей! — Улови ужасения поглед на Ринсуинд и се успокои. Смутено се изкашля и пристъпи към катедрата.
— Наистина не съм… — започна Ринсуинд.
— Този списък трябва да е тук някъде — започна фигурката. — Да видим сега. О, да. Заповядвам ти — Вам искам да кажа — да, ъ-ъ, ми изпълниш три желания. Да. Искам да стана владетел на кралствата в света, да се запозная с най-красивата жена, живяла някога, и искам да живея завинаги. — Погледна Ринсуинд окуражително.