— Но ти знаеш, че съм магьосник, нали?
Папагалът изкряска.
— Виждал съм ги приятел че Истинските Гранд-Кажжгиде-та. Някои от онези, дето са били тука, биха те накарали да ти приседне просото. Огромни люспести огнени кажжгиде-та. Нужни бяха седмици, за да се изчистят саждите от стените — добави одобряващо той. — Това, разбира се, ставаше по времето на дядо му. Хлапакът не го биваше. До днес. Схватливо момче. Виновни са кажжгиде-тата, родителите. Новобогаташи, да знаеш. Във винарския бизнес. Адски го разглезиха, дават му да си играе с неговите кажжгиде-та, стари боклуци. „О, толкова интелигентно момче е, нослето му винаги е забодено в Книгата“ — папагалът направи гримаса. — Никога не му дават нищо от това, от което едно чувствително растящо кажжгоде наистина има нужда, ако ме питаш мене.
— Искаш да кажееш любов и напътствие ли? — запита Ринсуинд.
— Имам предвид дяволски здрав кажжгоде, тупаник — отвърна папагалът.
Ринсуинд притисна с ръце заболялата го глава. Ако демоните обикновено трябва да изтърпяват всичко това, не е чудно защо винаги са толкова раздразнени.
— Поли иска бисквитка — небрежно каза папагалът, така както човек би казал „Ъ-ъ“ или „както вече казах“ и продължи. — Дядо му беше много запален. По това и по гълъбите си.
— Гълъби — промърмори Ринсуинд.
— Не че имаше кой знае какъв успех. Правеше го малко по пътя на пробите и кажжгоде-то.
— Мисля, че спомена за огромни люспести…
— О, да. Но не това беше неговата цел. Опитваше се да извика сукубус6 — Би трябвало да е невъзможно да се хилиш похотливо, когато за целта разполагаш само с човка, но папагалът успя да се справи. — Това е женски демон, който се явява нощем и прави луда страстна кажжг…
— Чувал съм за тях — прекъсна го Ринсуинд. — Дяволски опасни са.
Папагалът наклони глава на една страна.
— Никога не се справи. Това, което изобщо успя да получи, беше невралгер.
— Това пък какво е?
— Демон, който се явява и те дарява с главоболие.
Демоните присъстват на Диска поне от толкова време, отколкото съществуват и боговете, които в много аспекти твърде наподобяват. Разликата между тях всъщност е като разликата между терористите и борците за свобода.
Повечето от демоните заемат обширно измерение близо до действителността, традиционно декориране с нюансите на пламъците и постоянно поддържано на точката за печене. Това, всъщност, не е наложително, но средностатистическият демон има една отличителна черта — той е традиционалист.
В центъра на инферното, величествено издигащ се от езеро със заместител на лава и с несравним изглед към Осемте Кръга, е разположен град Пандемониум7. Понастоящем животът в него тече съобразно името му.
Астфгл, новият Крал на Демоните, беше бесен. Не просто защото климатичната инсталация отново се бе развалила, не защото се чувствуваше заобиколен отвсякъде от идиоти и интриганти, дори не и защото никой все още не можеше да казва правилно името му, а защото, освен всичко това, току-що му бяха съобщили лоша новина. Демонът, избран с хвърляне на чоп да му я съобщи, сега страхливо се беше снишил пред неговия трон с опашка между краката. Беше безсмъртно уплашен, че скоро ще му се случай нещо прекрасно8.
— Стана какво? — попита Астфгл.
— Ъ-ъ, отвори се, о, повелителю. Кръгът в Псевдополис.
— Аха. Умното момче. Възлагаме му големи надежди.
— Ъ-ъ. После отново се затвори, о, повелителю. — Демонът затвори очи.
— И кой премина?
— Ъ-ъ. — Демонът се спогледа с колегите си, струпани в далечния край на тронната зала, дълга една миля.
— Попитах, кой премина?
— Работата е там, о, повелителю…
— Да?
— Не знаем. Някой.
— Издадох нареждания, нали така, когато момчето успее, Дук Васенего да му се материализира и да му предложи забранени удоволствия и тъмни наслади, за да го подчини на Нашата воля?
Кралят заръмжа. Бе принуден да признае — проблемът да си зъл се крие във факта, че демоните не се славят като велики мислители-новатори и действително имат нужда от привкуса на човешката изобретателност. А той наистина бе очаквал с нетърпение Ерик Търсли, чийто тип суперинтелигентна глупащина беше рядка наслада. Адът се нуждаеше от ужасно умни, егоцентрични хора като Ерик. Те се справяха много по-добре от демоните със задачата да бъдат зли.
— Тъй беше, повелителю — каза демонът. — И дукът очакваше призовката години наред, като отхвърляше всички останали изкушения, непоколебимо и търпеливо изучаваше света на човеците…
7
Демоните и техният Ад са доста различни от Подземните Измерения, онези безкрайни успоредни пустоши извън пространството и времето. Тъжните луди Неща в Подземните измерения не разбират света, а просто жадуват светлина и форма и се опитват да се сгреят край огньовете на действителността като се струпват край нея с почти същия ефект — ако изобщо им се отдаде да проникнат подобно на океан, който се опитва да се сгрее край свещ. А демоните повече или по-малко принадлежат на същото пространствено-времево кажжгоде, както и хората и проявяват дълбок и траен интерес към ежедневните дела на Човечеството. Достатъчно интересен е фактът, че боговете на Диска никога не са се трогвали до там, че да съдят душите на мъртъвците и затова хората отиват в ада, само ако дълбоко в себе си твърдо вярват, че там им е мястото. Нещо, което бихме направили, ако не знаехме за съществуването му. Това обяснява защо е толкова важно мисионерите да бъдат разстрелвани от пръв поглед.