— Добре де, но къде е бил той тогава?
— Ъ-ъ. Повик от свръхестественото, повелителю — изломоти демонът. — Не бил си обърнал гърба и за две минути, когато…
— И някой преминал?
— Опитваме се да открием…
Тук точно търпението на Повелителя Астфгл, което обикновено е здраво на опън като маджун, се прасна. Точно това най го вбесяваше. Поданиците му все казваха „откривам“, когато имаха предвид „констатирам“. Проклятието е прекалено малко наказание за тях.
— Изчезвай — процеди той. — И ще се погрижа да получиш похвала за тази…
— О, господарю, умолявам Ви…
— Изчезвай!
Кралят тежко изтрополи по светещите коридори към частните си помещения.
Неговите предшественици имаха слабост към космати задни крака и копита. Повелителят Астфгл без колебание отхвърли всичко това. Твърдеше, че никой никога не би се омаял на сериозно от задръстените негодяи на Подманифестин, със задници на преживни животни. Затова той проявяваше слабост към червена копринена мантия, пурпурни чорапогащи, качулка с две твърде изискани малки рогчета и тризъбец. Острието му все падаше от дръжката, но Астфгл усещаше, че така пременен Кралят на демоните би могъл да бъде взет насериозно…
В прохладата на покоите си — о, ей богу, или, по-точно, не ей богу, векове му бяха нужни, за да ги докара до някакъв цивилизован стандарт, неговите предшественици се бяха задоволявали просто да се разтакават наоколо и да изкушават хората, а не бяха и чували за стресови ситуации в управлението — лекичко повдигана капачето на Огледалото на Душите и се загледа как там заблещука живот.
Неговата хладна черна повърхност бе заобиколена от гравирана рамка, от която непрестанно се надигаха и разнасяха кълба тлъст дим.
— Каква е волята Ви, господарю? — попита Огледалото.
— Изложи ми събитията от последния час около Псевдополис — каза Кралят и се настани удобно, за да гледа.
След малко отиде и направи справка на името на „Ринсуинд“ в кантонерката си, която наскоро бе заповядал да бъде поставена на мястото на отчайващо подвързаните стари тефтери. Системата обаче все още се нуждаеше от известно смазване, защото удивените демони подреждаха всичко в папката с буквата „Х“, за Хора.
После седна да гледа блещукащите картинки и разсеяно се заигра за успокоение на нервите с предметите по бюрото.
Имаше всякакви канцеларски принадлежности: бележници с магнити за кламери, удобни съоръжения за държане на писалки и онези малки бележничета, които вършат такава хубава работа; невероятно забавни статуетки с надписи от рода: „Ти си Шефа!“, както и хромови топчета и спиралки, задвижвани от някакъв фалшив и краткотраен перпетуум мобиле. Никой, който погледне бюрото не би се усъмнил и за миг, че всички те са хладнокръвно казано, съвсем наистина прокълнати.
— Разбирам — каза Повелителят Астфгл, залюлявайки цял комплект бляскави топчета с едно почукване на дългия си крив нокът.
Не можеше да си спомни за никакъв демон на име Ринсуинд. От друга страна, съществуваха милиони от презряните обекти, пъплещи навсякъде без никакъв усет към порядък, а все още не бе имал време да осъществи подобаващо преброяване на населението и да пенсионира ненужните. Този май имаше по-малко притурки към името си и повече гласни в него от останалите. Но, би трябвало да е демон.
Васенего беше горделив стар глупак, един от възрастните демони, които както му се усмихваха, така го и ненавиждаха, а и не му се подчиняваха особено, само защото Кралят здравата се бе потрудил през хилядолетието, за да може от скромния си старт да се домогне до днешното си положение. Би допуснал даже, че старият дявол го е сторил нарочно — само за да му прави напук.
Е, с това ще трябва да се заеме по-късно. Ще му изпрати записка, или нещо подобно. Сега е твърде късно да прави каквото и да е. Ще трябва лично да се заеме. Ерик Търсли представлява твърде добра възможност, която не бива да се пропусне. Ако докопа Ерик Търсли, наистина ще раздразни боговете.
Боговете! Как мразеше боговете! Мразеше боговете дори повече отколкото мразеше старата гвардия, като Васенего например, дори повече отколкото мразеше хората. Предишната седмица беше оформил малко соаре, вложи сериозен замисъл в него — искаше да покаже, че е готов да каже „било каквото било“, че е готов да заработи заедно с тях в името на една нова, по-добра и по-резултатна вселена. Нарече го „Парти на Опознаването“. Имаше и кремвирши на клечка, и всичко си имаше; максимално се постара, за да стане хубаво парти.
Дори не си направиха труда да отговорят на поканите. А изрично беше написал RSVP9 отгоре.