Дон Жуан се замисля върху идеята, подхвърлена от Лепорело, че някъде може да има син…
Виждал съм, че ви се ще отново да се срещнете с бившите си. — Желание на Дон Жуан да си припомни почти изличени от паметта му лица. Какво не би дал, за да ги види ясно отново!
Промяната не е всичко на тоя свят. А вие често се променяте към по-лошо. Любов към грозните жени. — Миналата година не бяхте ли подлудели по онази стара неаполитанска херцогиня?
Дон Жуан разказва как е загубил девствеността си (стара бавачка в тъмнината, в един замък). — Нещастнико, нима не знаеш какво е желанието (хваща го за ръката) и кое го поражда? — Възбуждане на физическо желание. Поквара. Бездна, разделяща обекта от субекта, и жажда на втория да проникне в първия. — Ето защо винаги търся. — Мълчание.
В градината на баща ми имаше женска статуя, украсявала някога нос на кораб. — Желание да се качи на нея. Покатерва се един ден и я хваща за гърдите. Паяци в изгнилото дърво. Първо чувство за жената, възбуда от опасността. — И винаги попадах на тези дървени гърли. — Как така, ами когато се наслаждават! Нали виждам, че сте щастлив. — Учудване от насладата (спокойствие преди това, спокойствие след това), ето кое ме е карало винаги да подозирам, че има нещо отвъд. — Ами. — Невъзможност за пълно сливане, колкото и свързваща да е целувката. Има нещо, което пречи, някаква преграда. Мълчание на зениците, които се изпиват една друга. Погледът стига по-далеч от думите. Оттам и желанието за по-голяма близост, винаги ново и винаги измамено. (На различни места да се отбележи:
Ревност в желанието = да знаеш, да имаш.
Ревност в притежанието = да я гледаш като спи, да я опознаеш изцяло.
Ревност в спомена = отново да имаш, добре да си спомняш.)
Но нали винаги е едно и също, казва Лепорело. — Е не, никога не е едно и също! Колкото жени, толкова различни желания, наслади и горчивини.
Пошлостта на Лепорело подчертава превъзходството на Дон Жуан като нещо обективно и показва разликата между двамата, а всъщност разликата е само в степента!
Ревност към другите мъже. Иска да бъде всичко, което жените поглеждат. Да има всичката хубост и т.н. — Но вие притежавате много жени. — И какво от това? Какво са многото любовници в сравнение с останалите? Колко жени не ме познават и никога няма да бъда нищо за тях!
Два вида любов. Себичната, която ни изстисква, в която преобладават индивидуализмът и чувствеността (не всеки вид сладострастие все пак). Към този вид спада ревността. И алтруистичната. Тя е по-широка, по-затрогваща, по-сладка. Тя се насочва навън, докато другата се затваря в горчивината си. Дон Жуан е изпитвал и двете, понякога към една и съща жена. Има жени, които предразполагат към първия вид, други — към втория, понякога и към двата. Това също зависи от момента, от случая и настроението.
Дон Жуан е уморен и го обзема желанието да умре, което човек изпитва, когато твърде много е мислил и доникъде не е стигнал.
Камбаната бие на умряло. Ето един, за когото всичко е свършено. Какво ли означава това?
Дон Жуан прескача зида и вижда Ана-Мария легнала. — Картина. Дълго съзерцание, желание, спомен. Тя се събужда. Отначало няколко несвързани думи като продължение на мислите й. Тя не се бои от него (да се предаде без резки преходи, да не може да се различи фантастичното от действителното).
Отдавна те чакам. Ти все не идваше. — Разказва за болестта и смъртта си. — С разгръщането на диалога тя все повече се разбужда. Пот избива по слепоочията й, надига се бавно, бавно, отначало се подпира на лакти, а после сяда. Големи учудени очи. Навлизане в подробности. — Как?
Значи, твоите стъпки чувах в гората. — Задушни нощи. Разходка в манастира, в сянката на колоните, които не са подвижни като дърветата. — Потапях ръце в извора. Символично сравнение с жадния елен. — Летен следобед.
Забраняваха ни да разказваме сънищата си — по повод разпятието над леглото на Ана-Мария, Христос, който бди над съновиденията. Разпятието е винаги неподвижно, а сърцето на девойката е развълнувано и често кърви.
Какво е за Ана-Мария Христос, но той не откликва на любовта ми. А колко го молих! Защо не пожела, защо не ме изслуша? — Стремеж към истинска плътска любов (допълваща мистичната любов) в сравнение с безсрамните домогвания на Дон Жуан, който е изпитвал мистични нужди в другите си връзки, особено в моменти на умора. (Това за Дон Жуан да се посочи в разговора му с Лепорело.)