Често пръв идваше Иван Тургенев, когото той братски целуваше. Още по-велик от Флобер, руският романист обичаше френския романист с дълбока и рядка любов. Сходството в таланта, във философията и в ума, приликата във вкусовете, в живота и в мечтите, съответствието в литературните наклонности, в начетения и пламтящ от възторг идеализъм, всичко това създаваше между тях толкова много допирни точки, че когато се срещаха, те изпитваха радост, по-скоро сърдечна, отколкото интелектуална.
Тургенев потъваше в някое кресло и говореше бавно, с мек, малко слаб и колеблив глас, който придаваше на думите му изключително очарование и интерес. Флобер го слушаше с религиозно чувство, вперил в широкото бяло лице на приятеля си големите си сини очи с подвижни зеници, и отговаряше със звучния си глас, който излизаше като тръбен зов изпод мустаците му на стар галски воин. Разговорът им рядко се отнасяше до всекидневието и почти не се отклоняваше от фактите и историята на литературата. Тургенев често идваше натоварен с чуждестранни книги и превеждаше с лекота стихове на Гьоте, Пушкин или Суинбърн.
Един по един пристигаха и останалите: влизаше Тен8, със скрит зад очилата поглед, стеснителен на вид, и донасяше със себе си исторически документи, непознати факти, мирис и вкус на проучени архиви, представа за някогашния живот, видян с проницателните му очи на философ.
Ето ги и Фредерик Бодри, член на Института, управител на библиотеката на Мазарини; Жорж Пуше, професор по сравнителна анатомия в Музея по естествена история; Клодиюс Поплен, майстор на емайлирани съдове; Филип Бюрти, писател, колекционер, художествен критик, тънък и очарователен ум.
След това идва ред на Алфонс Доде, който донася въздуха на Париж, на живия, жизнен, палав и весел Париж. С няколко думи той нахвърля безкрайно смешни портрети, отнася се към всичко и към всички с чаровна, лично негова южняшка ирония, засилвайки впечатлението от находчивостта на вдъхновения си ум с обаятелната си външност и с майсторските си разкази, изградени така, сякаш са предварително написани. Красивата му, изящна глава е покрита с буйни абаносови коси, които се спускат върху раменете и се смесват с къдравата брада, чиито остри краища той често навива на пръста си. Очите му са големи и издължени, поприсвити, и през тях се процежда черен като мастило поглед, понякога малко разсеян поради крайното му късогледство. Гласът му е леко напевен; жестовете му са живи, самият той е подвижен като истински син на Юга.
После влиза Емил Зола, задъхан от петте етажа и винаги следван от верния си Пол Алексис9. Той се хвърля в някое кресло и се мъчи с един поглед върху лицата да долови какво е състоянието на духовете, какъв е тонът и как протича разговорът. Седнал малко настрани, подвил крак под себе си, хванал глезена си, той слуша внимателно, без да говори много. Понякога, когато отнесени от литературното въодушевление, от артистичното опиянение, събеседниците се отплеснат към някоя от крайните и парадоксални теории, така скъпи на хората с живо въображение, той става неспокоен, раздвижва крака си, от време на време вмъква по някое „но…“, заглушено от високите гласове; а щом лиричният порив на Флобер се уталожи, той подема спора спокойно, с кротък глас и мирни думи.
Зола е среден на ръст, въздебел, на вид добродушен и неотстъпчив. Главата му много прилича на главите от старите италиански картини. Без да е хубава, от нея определено се излъчва сила и ум. Късите коси стърчат над силно развитото чело, правият нос спира внезапно, сякаш срязан с ножица, над устната, засенчена от черни, доста гъсти мустаци. Цялата долна част на това пълно, но енергично лице е покрита с късо подстригана брада. Черните му късогледи и проницателни очи гледат ту изпитателно, ту усмихнато, често иронично, а една много особена гънка свива горната му устна по странен и подигравателен начин.
Идват и други: ето го издателя Шарпантие. Ако не са няколкото бели косми в дългите му черни коси, човек би го взел за юноша. Той е строен хубавец, с леко изострена брадичка, придобила синкав оттенък от старателно избръснатата гъста брада. Има само мустаци. Охотно се смее с млад и скептичен смях, слуша и обещава всичко на всеки писател, който се добере до него и го отведе в някой ъгъл, за да му даде хиляди препоръки. Ето и чаровния поет Катюл Мендес, с лице на чувствен и прелъстителен Христос, с копринена брада и пухкави коси, които обгръщат със светъл облак бледото му нежно лице. Несравним в умението си да води разговор, изтънчен, чувствителен художник, способен да долови и най-беглите литературни внушения, той особено се харесва на Флобер с очарованието си на събеседник и с интелектуалния си финес. Ето Емил Бержьора, шурея му, който се ожени за втората дъщеря на Теофил Готие10. Ето Жозе-Мариа дьо Ередиа, чудесният майстор на сонети, който ще остане един от най-съвършените поети на времето си. Ето Юисманс, Еник, Сеар и някои други, взискателният и изкусен стилист Леон Кладел, Гюстав Тудуз.
8
9
10