Най-сетне дойде времето за чай и Тип беше поканен за компания от новата си приятелка в закусвалнята на гарата. Той не искаше да приеме, но не можеше да се откаже на женската настоятелност, тя го заля с поредица въпроси на масата, на които той се опита да отговори директно. След като приключи работното време, той се върна вкъщи и вечерта като Голдсмитовия изморен от път войник, фигуративно казано го налегна умората. „разбира се, че ще дадете подслон на Мистър Мак-Клоски, нали Мистър Гранди!“ — каза женски клас на висок тон. И Тип спа онази нощ в чисто, топло легло, спа сладко и се събуди свеж като репичка и щастлив на сутринта, като Владетел на вселената.
Имаш влиятелен приятел, момче! — каза Мистър Гранди на обяд. — Ще бъда щастлив да ти намеря работа. Тя каза, че нещастната ти съдба не може да скрие факта, че си прекрасен човек и великолепен оператор.
На следващият ден Тип беше назначен за главен човек по комуналните услуги на депото, а в края на седмицата вече беше доказал възможностите си и бе назначен като продавач на билети. След три месеца, напускайки града, той каза на Мистър Гранди „Довиждане! И нека Бог ви благослови всички вас и особено моята малка приятелка. Ще умра ако остана тук повече! Трябваше да си намеря друго място и го открих всред военните като телеграф в Потомак. Да! Бях тъжен тук! Аз бях много по-уважаван тук, отколкото където и да било другаде, но дойде време да кажа сбогом!“ И така бързият влак за Норуич, с Тип, размахвайки кърпичка на прозореца, се скри от погледа. И Плейнфилд не го видя повече!
Позволете ми да свърша с един епизод от времето, когато Тип продаваше билети. В началото на шейсетте, когато той посети Пленфилд без пукната пара. Марките по пощенските билети тогава бяха много използваеми и популярни, един ден един пиян и склонен към кавги непознат поиска да си купи билет за Хартфорд. Тип сложи марка на билета му и поиска долар за марката, като ги скри под ръцете си, за да ги предпази от вятъра, който духаше много силно и имаше опасност да се разхвърчат навсякъде. Изчака момент два, за да си вземе човека марките и билета, но той твърдоглаво ги върна обратно. Тип стана и извика с все сила „Следващият, моля!“ Някои от марките се разхвърчаха в офиса, други до вратата, а останалите така и не се разбра къде отидоха. Купувачът си тръгна с билета и три марки от по три цента, беше бесен! Отиде пак до прозорчето и каза „Искам си рестото!“ Тип го изгледа с цялата ярост на величието си, премести бавно пръста си към лицето му и каза „Млади човече, ти си получи рестото веднъж. И ако сега не се разкараш оттук, ще изляза аз и ще те натупам“.
Човекът го изгледа за момент и после си тръгна омърлушено. Оплаши се дотолкова, че беше първият който се качи на влака. След тази случка продажбата на билетите в Пленфилд минаваше доста миролюбиво и без никакви спънки.