После вкара Бъгъл Бой в широката преграда и свали седлото и юздите му. След това се зае да го разчесва със силни, ритмични движения на четката.
Елиса се загъна по-плътно с копринения си шал, за да се предпази от пронизващия нощен въздух. Знаеше, че трябва да се прибере в къщата, но нещо в начина, по който Хънтър вършеше работата си покрай коня, я накара да остане в стихналата плевня. В движенията му имаше вродена грация и икономичност, които й доставяха удоволствие.
„Господи, мислех си, че Мики е силен! Той наистина е по-едър от Хънтър, но няма дори представа как да се възползва най-добре от силата си.“
— Преди да се заемеш с говедата или с лова на мустанги, ще трябва да прибереш малко от конете на Ладър Ес — изрече на глас Елиса след известен размисъл.
— Обяздени ли са?
— Някои от тях. Повече, обаче, не са яздени, откакто мъжете започнаха да напускат.
— Значи сега навярно препускат заедно с мустангите?
— Боя се, че е така — въздъхна Елиса.
— Кога работниците ти решиха да напускат?
— През пролетта.
— Преди жигосването? — предположи Хънтър.
— Как позна?
— По-лесно е да се откраднат нежигосани телета.
Елиса възкликна нещастно.
— Сигурна ли си, че именно Аб Кълпепър е бандитът, който обикаля наоколо? — попита Хънтър.
— Мак няколко пъти спомена името му.
Мисълта за Мак накара Елиса да стисне нещастно устни. Макар че не беше особено близка със свадливия стар женомразец, той все пак беше част от детството й.
„Първо майка. После татко. А сега и Мак.
Слава Богу, че Пени като че ли започва да оздравява от тази треска, която така силно я изтощава. Не бих могла сама да се справя с Ладър Ес.“
— Има ли други? — прекъсна мислите й Хънтър.
— Други какво?
— Други от братята Кълпепър.
— О! — намръщи се Елиса. — Не мога да кажа със сигурност. Мак спомена, че Абнър е тук или поне скоро ще дойде. Не ни се обажда, когато идва или си отива.
„Амин — разочаровано си каза Хънтър. — По-лесно е да се улови блатен газ, отколкото този човек.“
— Тук са още Хорас и Гейлорд — бавно додаде Елиса. — Мак ми каза, че те са тук през цялото време. Скоро чакат да дойдат и други Кълпепърови. Носят се слухове, че са някъде на изток оттук, сред Скалистите планини.
Линията, в която бяха събрани устните на Хънтър се раздвижи на светлината на фенера. Трудно беше тази лека извивка да бъде наречена усмивка.
— Може би ще дойдат — каза той. — А може би някой от тези Кълпепърови са заровени край Колорадо.
Мраз прониза Елиса.
— Ти ли свърши тази работа? — попита тя.
— Не. Пристигнах твърде късно, за да бъда от полза. Един мъж на име Уип свърши тази работа с помощта на жена си.
Споменът накара изражението на лицето му да омекне. Движенията на четката по лъскавата козина на Бъгъл Бой се забавиха.
— Страхотна жена — подхвърли Хънтър. — Има очи като сапфири, а походката й… Човек не може да се насити да я гледа.
— Щом казваш — язвително изрече Елиса. — Аз, разбира се, знам от един превъзходен източник, че мъжете изискват от жените много повече от големи очи и кръшна походка.
Хънтър изгледа Елиса с присвити очи.
Тя не закъсня също да го изгледа. Не знаеше каква беше причината Хънтър да говори така за жените.
Но имаше такава.
— Каква ли полза има от армията? — подхвърли Хънтър, който отново разресваше коня с отсечени движения. — В края на краищата крадените животни са тяхното бъдещо месо.
— Точно това посочих на онзи непоносим капитан.
— Това кога беше? Преди или след като Леопард го хвърли от гърба си?
Елиса стисна устни.
— След това — неохотно отвърна тя.
— Така си и мислех.
— Защо?
— Не можеш да сдържиш езика си, дори когато става дума за опазването на ранчото.
— Не съм съгласна — процеди през зъби Елиса. — Точно сега държа езика зад зъбите си. И то съвсем успешно. Всъщност мисля със следващата поща да изпратя молба за провъзгласяването ми за светица.
Хънтър издаде звук, който можеше да бъде както кашлица, така и задавен смях. Точно в този момент ръката му приглаждаше мустаците му, така че беше трудно да се каже.
— Значи не трябва да се чака никаква помощ от армията? — додаде той миг по-късно.
— Никаква. Както великодушно ми подметна капитанът, стадото все още ще съществува. Армията просто ще го купи от друг собственик.
— Истински офицер и джентълмен — иронично подхвърли Хънтър.
— Ще оставя преценката на тебе, като по-добър и справедлив съдия.
— С това трябваше да започнем.
Елиса прехапа езика си.
— Колко глави добитък носят клеймото на Ладър Ес?
— Преди да замина за Англия татко ми беше споменал, че са почти хиляда.