— А сега колко са?
Елиса присви очи. Гримасата й беше неволен израз на присвиването в стомаха й, което усещаше всеки път, щом си помислеше колко близко е ранчото до стръмния бряг на бедственото положение.
— Не знам — сковано отговори тя.
— Приблизително?
— Не мога да отговоря.
— Защо? — попита Хънтър.
— Мак никога не ми е казвал.
— Опитай сама да ги преброиш.
— Опитах — възрази Елиса.
— Тежка ли ти се видя работата?
— Тежка ми се видя срещата с Аб.
— Какво?
— Аб ме хвана далеч от къщата на ранчото през пролетта. Оттогава не смея да се отдалечавам.
Хънтър усети, че стомаха му се свива на топка. Много добре знаеше какви злини можеше да стори Аб на нежното тяло на момичето.
— Нарани ли те? — попита Хънтър.
Гласът на Хънтър обещаваше върху главата на виновника да стовари същински ад. Елиса сепнато преглътна веднъж. После й се наложи да преглътне още веднъж, преди да успее да му отговори.
— Н-не — шепнешком заекна тя. — Леопард е много бърз.
— Както и онези бързи мулета, които язди цялата банда Кълпепърови — възрази той с глас, който отново беше станал неутрален.
Елиса изпусна бавно дъх, а Хънтър поднови разресването на мускулестата задница на Бъгъл Бой. За миг бе добил вида на мъж, който е на границата да извърши насилие.
— Мулето му не се справя много добре с препятствията — подхвърли Елиса.
— Какво?
— С Леопард прескачах над ровове и ями, над камъни и ручеи. Мулето на Аб не издържа подобен маршрут.
Мисълта за Елиса, която препуска с пълна сила сред дивата природа накара сърцето на Хънтър да се поколебае, а после да забие с удвоена скорост. Не знаеше защо така силно му въздейства мисълта за изложената на опасност девойка, но не можеше да отрече, че има такъв ефект.
— Глупаво си постъпила — сопна й се той. — Можела си да счупиш някой крак на коня.
Елиса не му възрази. Дори сега споменът за онази безумна езда я караше да се облива в студена пот.
Но нищо не можеше да я смрази по-силно от мисълта за съдбата, която я очакваше, ако се бе оставила на Аб Кълпепър да я настигне.
— Проклятие! — изруга Хънтър. — Нямаш разум дори колкото една гъска. Преди всичко изобщо не е трябвало да излизаш сама.
Той заобиколи Бъгъл Бой и се зае с другата страна на коня.
— Някой трябваше да извърши преброяването — възрази Елиса.
— Каква им е работата на каубоите?
— Те напуснаха — простичко отвърна тя.
— Колко имаш сега?
— Ами… последния път бяха трима. Зависи докъде ще им стигне куража — иронично отговори тя.
— Само трима? На ранчо с подобен размер му трябват поне четири пъти по толкова мъже.
— Най-сетне стигнахме до общо заключение — промърмори Елиса под носа си. — Трябва да се насладя на този миг.
Хънтър я погледна над гърба на Бъгъл Бой.
— Каза ли нещо? — попита той с любезен глас.
Елиса се изкашля и реши, че заяждането с Хънтър е привлекателно, но не много разумно занимание.
— Съгласих се, че Ладър Ес има нужда от повече хора — отвърна тя. — Всъщност, докато майка и татко бяха живи, през най-натовареното време на годината имахме по трийсет работника. През зимата, разбира се, ратаите бяха по-малко. Броят им зависеше от числеността на говедата, които гледахме.
Хънтър замълча за миг. После прониза Елиса с черните си като нощ очи.
— Имаш ли достатъчно пари да наемеш поне още седем мъже на военна заплата? — попита я направо той.
Стомахът на Елиса отново се сви. Парите нямаше да бъдат проблем, ако говедата и конете бъдеха доставени навреме на армията.
Ако не успееше, щеше да фалира.
— Мога да им платя — отвърна тя с непроницаемо изражение. — Но мъжете ще трябва също така да се занимават с добитъка.
Хънтър кимна. Четката в ръката му преминаваше с широки движения по кървавочервената задница на Бъгъл Бой.
— Мъжете, които имам предвид да наема, няма да имат нищо против да подкарват говедата — каза той.
— Има един проблем.
— Само един ли?
— Останалите не могат да бъдат решени, преди да се справя с този — отвърна Елиса.
— Слушам те.
— Още един паметен миг — промърмори тя.
Хънтър надигна глава.
Елиса побърза да заговори.
— Бандата на Кълпепърови прогонва мъжете, които иначе биха се хванали на работа тук.
— Така чух и аз.
— Дори братята Търнър, които живеят на юг оттук, стоят настрана. Години наред Търнърови идваха да помагат да съберем говедата през пролетта и есента.
Хънтър кимна.
— Това не те ли безпокои? — хапливо попита тя.
Той само сви рамене.
— Но как тези мъже ще се промъкнат през бандата на Кълпепърови, за да бъдат наети в Ладър Ес?