— Не исках да те изплаша — каза Хънтър в ухото на Елиса.
— Не се изплаших.
— Извика и потрепери.
— Толкова беше хубаво — прошепна тя.
— Когато те вдигнах?
— Да те усещам с цялото си тяло от главата до петите.
Страстното напрягане на тялото на Хънтър, последвало в отговор на думите й, не можеше да бъде прикрито, особено когато тя беше така плътно притисната към него. Хънтър издаде дрезгав звук и се помъчи да обуздае дивото желание, което го обземаше.
Елиса отметна глава назад, за да може да види лицето му.
— Боиш ли се? — попита го тя с разтреперан и същевременно предизвикателен глас.
— Кой, аз ли? — недоверчиво й отвърна Хънтър.
— Извика и потрепери.
Усмивката на Хънтър беше така бавна и гореща, както целувката, която сложи върху шията на Елиса.
— Палавница чак до мозъка на костите си — промърмори той. — Харесвам те такава.
— Така ли? — изненадано попита тя.
— М-мм.
Мъркащият звук, който се откъсна от гърлото му, беше още една нова ласка, която погали шията й.
— То е част от страстта в теб — добави той.
Хънтър извърна глава. Погали лицето й с устните си. Връхчето на езика й се стрелна и очерта усмивката му. Започнала като закачка, целувката бързо се превърна в бездна от страст.
За известно време Елиса забрави коя е, къде е, какво прави. Усещаше само вкуса на Хънтър, топлината му, бавното, ритмично проникване на езика му… и огъня на тялото си, който се разгаряше в отговор на желанието му.
Целувката бе последвана от още една и още една, и още една, докато Елиса се замая и започна да диша учестено. Всеки неин дъх се откъсваше от гърдите й в подобие на стон.
За Хънтър всеки неин звук беше като пламък, който облизваше тръпнещото му от копнеж тяло. Притисна Елиса по-близо до себе си, по-силно, а тя му отвърна със същата яростна прегръдка.
Преди още да беше свършила последната им целувка, Елиса цялата трепереше и се напрягаше да бъде по-близо до Хънтър. Тялото й се извиваше към него с всеки неин дъх.
Хънтър откъсна устни от Елиса и се опита да овладее обзелата го страст, която беше по-силна от всичко, което познаваше. Накъсаният, умоляващ звук на името му, който се отрони от устните на Елиса пречупи остатъка от самоконтрола на Хънтър.
Отпусна се бавно върху постелята, като взе Елиса със себе си. Не беше го планирал по този начин. Просто коленете му отказваха да го държат повече.
— Хънтър?
— Всичко е наред. Няма да те нараня. Просто… — той пое рязко дъх. — Подкосиха ми се коленете.
Елиса се вгледа в разширените му, сиви като дим очи и почувства как я пробожда същия огън, който вече пламтеше в него.
— Така е честно — заяви тя.
— Как така?
— И ти правиш същото с мен. Винаги си го правил. Просто не знаех защо.
— А сега ти го правиш с мен?
— Никой не може да стои върху огъня — прошепна Елиса. — Можеш само да се потопиш в него… и да го оставиш да те изгори.
Хънтър с недоумение се почуди колко дълго още ще успее да се сдържи.
Не знаеше.
Но беше сигурен, че скоро ще узнае.
— Хънтър? — промълви Елиса. — Какво има? Изглеждаш толкова свиреп.
Той се усмихна. Подобно на изражението му усмивката на Хънтър не изглеждаше особено цивилизована.
— Няма нищо — каза той. — Всъщност нещо е съвсем, съвсем наред.
— Така ли?
— Тези ботуши не ти трябват, нали? — попита Хънтър, като същевременно ги смъкна от краката й.
Елиса премигна, сепната от рязката промяна на темата.
— Ъ-ъ, не — рече тя. — Обикновено не ги нося в леглото.
Хънтър се изсмя и поклати глава. Пръстите му не се поколебаха, докато събуваха ботушите и яркочервените чорапи от краката на Елиса.
— Бил ти е избрал хубаво име — подхвърли Хънтър с усмивка. — Палавка.
Галещият тон на гласа му лишиха прякора й от цялото му жилещо съдържание.
Елиса се усмихна на Хънтър, въпреки бързите удари на сърцето си и неравното си дишане. А той в това време галеше краката й, глезените й, извивките на прасците й под широките крачоли.
Чувството беше неописуемо. Искаше й се да се извие в дъга и да се притисне под ласките му като котка.
— Тихите ти, примамливи стонове ме съблазняват да смъкна от теб тези мъжки дрехи и да видя каква е жената, която се крие под тях.
Едновременно с това ръцете му се плъзнаха към кръста на Елиса. Копчетата на панталона бързо бяха разкопчани.
Елиса ококори очи при мисълта да бъде абсолютно гола пред Хънтър. Понечи да възпре мъжките ръце, които вече смъкваха плътната тъкан на панталоните надолу към хълбоците й.