— Но ние не бяхме… — започна тя. — Преди аз не бях…
— Гола? — подсказа й Хънтър.
Елиса колебливо кимна.
— Грешката беше моя — рече тихо той. — Трябваше да бъдеш гола като цвете. А аз трябваше да те покрия цялата като топъл, нежен дъжд.
По тялото на Елиса пробяга тръпка.
Хънтър спря да дърпа панталоните й надолу. Макар това да беше последното нещо, което му се искаше, той откъсна ръце от дрехите й.
— Срамуваш ли се?
— Никога не съм се мислила за срамежлива — прошепна Елиса. — Но…
— Това ще помогне ли? — попита той, като взе едно тънко памучно одеяло и го разстла върху Елиса. — Сега по-добре ли е?
Тя стисна горният край на одеялото с две ръце и кимна.
— Мога ли да продължа? — запита Хънтър.
Елиса извърна поглед от напрегнатите му очи, но кимна утвърдително.
— Кажи ми, ако промениш решението си — напомни й той.
После се наведе и целуна Елиса бавно и внимателно. Преди още целувката им да беше свършила, Елиса дишаше бързо и учестено, сякаш беше бягала.
Горещината, с която Елиса му отвръщаше заплашваше да се превърне в негова пагубна страст. Хънтър искаше още и още от гладните, чувствени целувки, но не беше сигурен докъде се простира самоконтрола му. Комбинацията от срамежливост и самоотдаване в Елиса го възбуждаха повече от всичко друго.
Вместо да търси под одеялото панталоните й Хънтър започна да развързва ловджийската й риза. След няколко мига ръцете му се плъзнаха в създадения от тях отвор. Дланта му нежно погали едната й гладка, топла гърда. Зърното й се втвърди в миг от докосването му.
Хънтър стисна зъби, за да овладее напора на възбудената си плът. Дъхът му се процеди със свистене. Хънтър измъкна ръката си толкова бавно, че движението му се превърна в една бавна, сладостна ласка.
— Нужна ми е помощта ти? — дрезгаво рече той.
— Как? — прошепна Елиса.
— Искам да сваля ризата си, но така, както си стиснала одеялото…
Хънтър изчака.
Елиса изпусна дъха, който до сега беше сдържала и остави одеялото да се свлече в скута й. После хвана ризата и понечи да я измъкне през глава.
Дългите силни пръсти на Хънтър се мушнаха под кожата. Отначало ръцете му помагаха на Елиса да измъкне нагоре ризата. После сякаш от само себе си обхванаха гърдите й.
Изпод кожената риза, оплетена около главата на Елиса, се чу приглушен вик. Тя дори не разбра, че е извикала. Знаеше само, че ръцете на Хънтър я галят с най-сладкият огън, който се спускаше на вълни от гърдите към бедрата й.
Ризата падна на земята до постелята. Елиса не беше забелязала, че заедно с кожената риза е свалила и бельото си. Осъзна го едва когато усети топлината на устните на Хънтър там, където до преди малко я бяха галили пръстите му.
Гърбът й се изви в дъга в отговор на ласката му. Пръстите й се преплетоха в гъстата му черна коса. Като се извиваше бавно под допира на устните му, Елиса притисна Хънтър по-силно към себе си. От гърлото й се откъсваха тихи викове — ехо на горещата наслада, която я обливаше на вълни и се стичаше в непознати кътчета на тялото й.
Яростният й отговор на целувките му прониза Хънтър и го накара да се разтрепери от желание. Покри гърдите й с леки, хапещи целувки и получи в отплата накъсаното й, настойчиво дишане.
— Мога ли да довърша събличането ти? — попита с тих глас Хънтър.
Езикът му се плъзна първо по едното й зърно, а после по другото. Елиса нямаше с какво да отвърне на тази разтърсваща ласка. Вместо това просто започна да смъква разкопчаните си панталони.
Хънтър вдигна ръката й към устата си. Целуна дланта й, захапа леко възглавничката от плът в основата на палеца й и се усмихна на тръпката, която видимо пробяга по тялото й.
— Остави на мен да те съблека — прошепна той.
— Да, да! Моля те!
Въпреки това, щом Елиса почувства, че панталоните й се смъкват надолу, тя инстинктивно посегна да задържи меките си, ленени гащи. Панталоните изчезнаха, като оставиха върху нея само тънката тъкан на гащите й.
Миг по-късно дългите пръсти на Хънтър се плъзнаха към кръста на Елиса. Ръцете му бавно погалиха плътта й под отворената предница на гащите.
Елиса трепна, сякаш ударена от мълния.
Очите й се разшириха, щом осъзна, че бельото й даваше свободен достъп на Хънтър до влажната, чувствителна плът между краката й. Крачолите й се съединяваха само на кръста и от двете страни на краката й. По средата бяха напълно отворени.
Елиса не беше сигурна дали този факт я възбужда или я плаши. Същото се отнасяше и за ръцете на Хънтър, които се въртяха толкова близко до нейните най-интимни части. Желанието и страха се бореха за надмощие в ума й.
Хънтър спря точно преди да достигне до русите, гъсти къдри, които знаеше, че се крият под тънката материя на гащите й. Бавно, целенасочено той плъзна дланите си нагоре, към корема й.