Нежната ласка усука вътрешностите му в още по-здрав възел. Хънтър затвори очи и се противопостави на бурния протест на тялото си.
Когато се успокои малко, той отвори очи и отново погледна Елиса, която го наблюдаваше обезпокоено.
— Нещо не е ли наред? — попита той.
— Ти.
— Какво аз?
— Първият път болката беше за мен, а удоволствието остана за теб — поясни Елиса. — Вторият път аз изпитах удоволствие, а ти болка. Винаги ли е така: единият го боли, а другият е безпомощен от удоволствие?
— Не ме боли така, както тебе.
— Изглеждаш някак… напрегнат.
— Ще ми мине.
Елиса се намести така, че да може да вижда Хънтър по-добре. Движението притисна хълбока й към корема му. Дъхът му се процеди със свистене през стиснатите му зъби.
— Боли те — бързо рече тя. — Мога ли да направя нещо за тебе?
— Не ме изкушавай — процеди Хънтър под носа си.
Но Елиса го чу.
— Изкушавам ли те? — бързо запита тя. — Как?
Хънтър затвори очи и се опита да не мисли за всичките начини, по които едно страстно момиче като Елиса би могло да го съблазни.
А след това да го задоволи чак до пръстите на краката му.
От гърлото на Хънтър се откъсна тих стон. Налагаше му се с усилие да се съпротивлява на копнежа, който пулсираше в тялото му. Беше направил това, което бе обещал сам на себе си. Беше задоволил Елиса напълно по единственият начин, който можеше да си позволи след бързането и грешната си преценка при първия им път.
— Хънтър? — прошепна Елиса.
Той не можа да й отговори. Можеше само да си спомня как беше лежала пред него, отворена, отдадена му всецяло, разтреперана от екстаза, който той бе довел в тялото й.
Елиса покри лицето на Хънтър с леки, бързи целувки, като шепнеше името му между ласките. Ръцете й се обвиха около кръста му. Тя го притегли към себе си, като се опита да го утеши.
Одеялото незабелязано се свлече в краката й.
Тялото на Хънтър потръпна. Ръцете му понечиха да отблъснат Елиса. Миг по-късно почувства допира на гърдите й. Без да мисли той погали зърната й с пръсти. Стегнатите връхчета в миг се надигнаха под допира му.
Трепетната й реакция изненада Хънтър. Не очакваше Елиса да изпита удоволствие от докосването му толкова скоро след като бе получила оргазъм.
Белинда определено не обичаше да я галят. След като се бяха оженили тя бе загубила интерес към секса. Сещаше се за правенето на любов само когато искаше да получи нова рокля или по-хубави пердета за гостната си.
Хънтър погледна към нежните гърди на Елиса, които почиваха под дланите му. Дори в сумрака на пещерата можеше да се различи наситения розов цвят на зърната им, който контрастираше с млечната белота на кожата й. Елиса изглеждаше толкова крехка под силата на ръцете му, но тръпките по тялото й не бяха извикани от страха.
— Толкова е приятно да те докосвам — прошепна Хънтър до косата й. — Мога да се опияня само като те галя.
— Мога ли да… те докосна?
Ръцете на Хънтър се поколебаха. Мисълта да остави на Елиса да гали тялото му караше тялото му да се стяга от желание.
— Не мисля, че е добра идея — възрази той.
— Не обичаш ли да те докосват?
— Умирам да усетя ръцете ти върху себе си. Искам го дори прекалено много.
Елиса разбра единствено, че Хънтър иска ласките й. Напрежението се надигна като стегната пружина в последвалата тишина и продължи да нараства с всеки негов дъх, докато Елиса разкопчаваше ризата му.
— Искаше ми се да направя това, откакто те видях гол до кръста в градината — призна Елиса.
— Идеята не е добра.
— Защо?
— Не искам да те взимам сега — обясни мрачно той. — Исках само да те науча на удоволствията от собственото ти тяло. За да се реванширам задето те нараних.
— Като причиниш болка сам на себе си?
— Както вече казах ще ми мине.
— Ще ти помогна.
— Елиса…
Дъхът на Хънтър заседна в гърлото му и остана там. Ризата му беше разкопчана. Голите й гърди се полюляваха и се докосваха до него, докато Елиса измъкваше пешовете на ризата от панталоните му.
С доволно и одобрително мърморене Елиса прекара длани по мъжката територия, която току-що беше открила.
Хънтър я наблюдаваше през притворените си клепачи. Знаеше, че трябва да я спре.
Но не можеше да го направи.
Току-що сам беше направил едно откритие — дивото, горещо удоволствие да бъде гален от една жена, в чиито очи грее възхищение, а не студена пресметливост.
Колкото по-дълго Хънтър беше с Елиса, толкова по-добре разбираше каква студена, нечестна жена е била Белинда. Елиса се държеше неразумно и от време на време го подлудяваше, но никой не можеше да я обвини в липса на страст.
Ръцете на Хънтър обхванаха гърдите на Елиса. Палците започнаха да масажират в кръг зърната й. Гърленият стон, който отговори на ласката му го накара да се усмихне.