Той се опита да й отговори, но не можа. Горещият, уютен прием, който му даваше тялото й направо спираше дъха му. Бедрата му се напрегнаха и той се притисна по-дълбоко в нея.
Нова вълна се надигна и се разля в тялото на Елиса. Всеотдайният й, копринен отговор, с който тя го посрещаше го накара да забрави за света и да захвърли всичко наоколо надалеч. Наместо това се озоваха там, където край тях бушуваха само пламъци.
Елиса викаше името му. Тялото й се извиваше в дъга от поривите, които предизвестяваха идващия екстаз. Главата й се мяташе от едната страна на другата. Пожарът на страстта им се впиваше в тялото й — пожар, разпален от ласките му, от жаравата, която се разгаряше между краката й с всяко негово движение. Хънтър я изгаряше жива.
А тя копнееше за всеки нов огнен език на този пожар.
— Не е честно — промълви тя. — Ти ми даваш всичко… и… не вземаш… нищо… за себе си.
Хънтър нямаше думи, с които да отговори на Елиса. Тялото й го приемаше така горещо. Елиса му пасваше идеално. Проникна дълбоко в нея, после още по-дълбоко. Привлече краката й отстрани на тялото си, за да я отвори още повече.
Течният огън, който му отговори, го подканяше да усили натиска си, да го задълбочи, да го забърза.
— Хънтър — прошепна Елиса. — Аз…
Дишането й се накъса от острите, златни нокти на екстаза. От гърлото й се изтръгна тих вик.
Хънтър впи устни в нейните. После промуши езика си така дълбоко в нея, докато устните им не се сляха така интимно, както телата им.
Когато вече не можеше да проникне по-дълбоко в Елиса, Хънтър започна да се движи. Всяко движение на хълбоците му извикваше стон от гърлото й. Елиса се вкопчи в него и започна да се движи в ритъма на тялото му, за да сподели разтърсващите чувствени импулси, които я пробождаха. След всяко движение огънят в телата им се разгаряше по-силно и се впиваше по-дълбоко в плътта им.
Хънтър изведнъж спря тласъците си. Главата му се изви назад. Цялото му тяло потрепери диво веднъж, после още веднъж. Устните му извикаха името в дивия порив на екстаза.
Звукът на името й, което се откъсна от устните му погълна изцяло Елиса. Тя извика, вкопчи се в него с цялата си сила и се отдаде на огъня, който изгаряше слетите им тела.
Измина доста време, преди Хънтър да успее да събере достатъчно сили, за да погледне към Елиса и да види дали необузданата му жар не я беше наранила.
Тя лежеше мълчаливо под него със затворени очи и се наслаждаваше на отшумяващите вълни на екстаза, които без предупреждение преминаваха през тялото й.
Хънтър не я беше наранил ни най-малко.
Той внимателно се освободи от топлината на тялото й, подпря се на ръце и се претърколи настрана. Прегърна Елиса и я погали бавно, като се наслаждаваше на допира на тялото й. Никога досега не се бе чувствал така с жена — едновременно спокоен и могъщ като бог.
„Сигурно лесно мога да свикна с тези чувства — помисли си той. — С изключение на токата на колана, която се е впила в задника ми…“
Той се разсмя без глас, едновременно удивен и развеселен от силата на страстта, която двамата с Елиса успяваха да разпалят един в друг.
— Моето сладко, палаво момиче — промърмори Хънтър, като целуна Елиса нежно. — Другият път ще трябва наистина да не бързам, за да успея да се съблека както трябва.
Елиса му се усмихна и сгуши лице в гърдите му.
— Може би след като се оженим — лениво добави той.
Елиса почувства как я пронизва мраз, щом си спомни първия път, когато Хънтър беше споменал, че трябва да се ожени за нея.
„… Бог ми е свидетел, Елиса Сътън, ако не пораснеш и не бъдеш добра майка на децата ми ще оплакваш деня, в който си ме подмамила да се оженя за теб.“
— Не е нужно — отвърна му Елиса със спокойствие, което всъщност не изпитваше.
— Какво? — сепна се Хънтър.
— Не съм девствена. Не е нужно да го правиш, само защото…
Гласът й замря. Не знаеше как да опише това, което те бяха един за друг.
— Ние сме просто любовници — продължи тя след миг. — Не е нужно да си даваме обещания. Не е нужно да се женим.
Хънтър не вярваше на това, което чуваха ушите му.
А също и на онова, което не чуваха.
Неочаквано Хънтър осъзна, че въпреки всичките сладки стонове, които беше изтръгнал от Елиса, любовта й към него беше останала неизказана на глас.
Едва сега го забелязваше.
— Не ставай глупачка — грубо рече Хънтър.
— Точно така — отвърна му тя. — Радвам се, че постигнахме съгласие.
— Ще изпратя да извикат свещеника, веднага щом…
— За какво ни е? — попита го Елиса с непроницаем глас. — Ако ти липсват неделните служби, можеш да отидеш в Кемп Халък.
— По дяволите, Палавке! Това, което имаме е прекалено хубаво, за да го изоставим просто така!