— По същия път, по който дойдох аз. Като използват главите си. Или в група, с помощта на пушките си. По единия или по другия начин, те ще дойдат.
— Звучиш напълно убедено.
— Трудно се намира добре платена работа из тези места. Човек може да направи повече пари за един месец от надницата на стрелец, отколкото за цял сезон работа край говедата.
Елиса въздъхна и разтърка ръцете си. Нощният хлад проникваше през плътния копринен шал. Беше готова да го замени за стар домашно плетен вълнен шал.
Нямаше вълнен шал. Нямаше пари нито за подходящи дрехи, нито за боя за къщата, нито за нищо друго, освен за най-насъщното, нужно за оцеляването на ранчото. Ладър Ес беше всичко, което имаше на този свят.
И се боеше много, че вече го беше изгубила.
— Иска ми се Мак да беше още тук — нещастно каза Елиса. — Той харесваше жените по-малко дори от теб, но…
— Умен човек.
— … никой не познаваше Ладър Ес по-добре от него — продължи тя, без да обръща внимание на забележката на Хънтър. — Познаваше всяка клисура и извор, знаеше къде и кога тревата е добра за паша. Познаваше дори блатото. С две думи, знаеше всичко за ранчото.
Хънтър вдигна едно от големите копита на Бъгъл Бой и започна да го почиства с бързи движения на ножа си.
Елиса бавно поклати глава и премигна, за да прогони сълзите, които изгаряха очите й.
— Опитах се да открия Мак — продължи тя с дрезгав, накъсан глас. — Веднага, щом чух изстрели, грабнах пушката и препуснах като луда с Леопард.
— Не се самообвинявай — каза Хънтър. — Навярно всичко е било свършило, преди още дори да си била затегнала седлото на Леопард.
— Не си губих времето.
— Извинявай, не те разбрах?
— Не си губих времето със седло или юзди — поясни Елиса.
— Момиче, само един идиот би яздил…
— Не успях да открия даже къде Мак е паднал — продължи Елиса, без да чува нищо друго, освен собствените си думи. — Не спрях да търся, докато не започна бурята, която отми следите. После продължих да обикалям в кръгове, докато не стана толкова тъмно, че скалите не се отличаваха от дърветата.
— Ти си истинска глупачка! Ами ако беше попаднала на някой Кълпепър?
— Боях се, че Мак лежи ранен сред бурята, а може би дори умира. Не можех просто да му обърна гръб и да го оставя на студения дъжд.
— Ако Кълпепърови те бяха спипали нямаше дори ей толкова да помогнеш на Мак. Но ти дори не си помислила за това, нали? Всичките ти мисли са били насочени към това да се носиш из дъжда, като героиня от някой скапан булеварден роман!
Ъгълчетата на устните й се извиха надолу. Очите й проследиха Хънтър, който премина към почистването на следващото копито на Бъгъл Бой.
— Сигурно ще си допаднете с Пени — иронично додаде Елиса. — Тя ми каза същото и освен това много други неща.
— Коя е Пени? — попита Хънтър, макар вече да знаеше.
Все пак това беше един въпрос, за който всеки мъж би предположил, че го чакат да зададе.
Хънтър искаше Елиса да продължава да смята за него, че не е нищо повече от още един ловък с оръжието скитник, който си търси работа. Ако тя можеше дори за миг да предположи, че той беше по-скоро готов да даде мило и драго, за да проследи братята Кълпепър, отколкото да се грижи за съдбата на Ладър Ес, тя би го уволнила на часа, преди още да беше започнал работа.
А тогава щеше да бъде наистина адски трудно да се добере до бандата на Кълпепърови на по-малко от един изстрел разстояние.
През последните две години Хънтър беше научил, че братята Кълпепър винаги оставяха мъже, които да наблюдават следите им. Единственият начин да се добере близо до тях бе да се слее с околността.
Наемният стрелец на Ладър Ес беше направо идеално прикритие. За тях той щеше да бъде практически невидим.
— Пенилоупи Милър ми е нещо като леля — поясни Елиса. — Също както Мак ми е нещо като чичо. А също и Бил.
— Какво значи „нещо като“?
— Мисля, че Пени беше… компаньонката на майка ми. Тя готвеше, шиеше и чистеше, но винаги е била нещо повече от обикновена прислужница.
Хънтър погледна Елиса през рамо. Беше увила копринения шал плътно около раменете си като броня.
После си спомни Белинда и си помисли, че жените определено обръщаха голямо внимание на премяната си.
А когато не получаваха хубави дрехи започваха да се цупят.
Хънтър пусна копитото на Бъгъл Бой и премина към следващото. Захвана се здраво за работа и край него се разхвърча спечена кал.
— Пени е почти част от семейството ми — продължаваше Елиса. — Също както и Мак. Не беше роднина по кръвна линия, но беше голям приятел на татко. А също и Бил. Без Мак Ладър Ес отдавна щеше да се е разпаднало.