— Да, но то не е достатъчно, за да си дадем доживотна присъда.
— Измежду всичките проклети глупачки…
— Нали искаш за съпруга истинска жена, а не едно палаво момиче? — прекъсна го с лишен от емоции глас Елиса. — Искаш жена, която да уважаваш и на която можеш да довериш отглеждането на децата си. Но това не съм аз, нали?
За миг Хънтър се поколеба, погълнат от спомените, които го заляха като черна вълна. Последният път, когато бе оставил на желанието да му избере жена, децата му бяха платили грешката му с живота си.
Колебанието му беше целият отговор, от който се нуждаеше Елиса. Тя тихо затвори очи и се опита да не плаче.
„Този път той ме люби толкова внимателно, че си помислих… Всъщност, Хънтър е прав.
Аз съм глупачка!“
Хънтър почувства промяната в тялото й. Усети как напрежението идва на място на спокойствието и как отчуждението прогонва взаимното доверие. Елиса се опита да се надигне, но той я притисна към себе си.
— Не мислех за близкото минало, нито за теб — каза й той.
Елиса само поклати глава.
— По дяволите, мила! Не е така, както си го приела.
Елиса погледна към Хънтър. В загадъчния сумрак на пещерата очите й проблесваха като повърхността на езерото.
— Сигурно щеше да настояваш да се оженим, ако бях вдовица?
Хънтър изгледа Елиса, неспособен да повярва, че тя можеше да се надигне от постелята, която до преди малко бяха делили и да се държи така, сякаш не се бе случило нищо особено.
„… ние сме просто любовници…“
Никакви неизказани обещания за любов.
„… просто любовници…“
Задоволството, което го бе обхванало, се смени с гняв.
— Ти не си вдовица — възрази й Хънтър. — Ти си една гореща, неразумна девойка, която си мени решенията всяка минута.
Хънтър чу собствените си думи и осъзна, че разпаленият му нрав му копаеше достатъчно голяма яма, за да го погребат в нея. Прехапа устни, за да не изругае и се опита да поведе разумен разговор с Елиса.
„… просто любовници…“
— Ти си една млада жена — започна наново той, като внимаваше много, — а аз съм достатъчно възрастен, за да съм препатил повече от тебе. Мисля, че съм готов да направя онова, което е най-правилно.
Гневът се раздвижи във вените на Елиса.
— А аз не съм!
— Проклятие, Палавке! Само преди няколко дни ми каза, че ме обичаш!
Думите на Хънтър се забиха като ножове в Елиса. Тя пое болезнено дъх.
— Така ли? — попита тя с остър глас.
— Така е и ти го знаеш много добре.
— Е, какво друго очакваш от една гореща, неразумна девойка, освен момичешки признания в любов?
Хънтър трепна, като чу собствените си думи. Погали нежно дългата, преплетена коса на Елиса и се опита да я притисне към себе си. Тялото й си остана все така напрегнато.
Ласката на Хънтър прати една чувствена тръпка през тялото на Елиса. Макар и гневна и наранена, тя не можа да възпре тялото си да му отговори. Всъщност, това вече не я изненадваше.
Елиса никога не бе изпитвала нещо близко до изгарящото удоволствие, с което Хънтър я бе дарил. Потрепваше цялата дори само при мисълта да слеят отново телата си.
— Да, в леглото безразсъдната ми страст ти допада — обвинително продължи Елиса. — Но в брака има повече от секс.
— Ще се вслушаш ли в гласа на разума?
— Винаги го правя. Но самият ти не винаги си разумен.
Елиса продължи да говори, преди Хънтър да успее да й отвърне. Тъжното примирение в гласа му сякаш принадлежеше на някоя много по-възрастна жена.
— Не оставяй на съвестта ти да те измъчва — продължаваше да говори тя до шията му.
Пръстите на Хънтър погалиха косата й и продължиха надолу към устните й. Не знаеше какво да каже. Сякаш всяка негова дума само правеше нещата от лоши по-лоши.
— Знам, че не съм любовта на живота ти — добави Елиса. — Но любовта не е нужна нито за получаването на удоволствие, нито за самия брак, нали?
— Палавке, аз…
— Току-що го доказахме — прекъсна го тя. — Нали?
Елиса стисна устни върху шията му не съвсем нежно. Щом искаше от Хънтър само тялото му, значи щеше да получи само него. Ръцете й целенасочено се плъзнаха по тялото му, докато не достигнаха до мястото, където беше най-различен от нея.
Хънтър присви очи от неочаквания, невъзможен скок на плътта си. Пръстите й го галеха като живи пламъци, обхождаха всяка чувствителна издатина по плътта, всяка промяна в повърхността на кожата му, изучаваха нарастващата му сила в пълно мълчание, което гореше душата му.
Горещата, гладна уста на Елиса се плъзна надолу по тялото на Хънтър, вкусвайки всичко, до което се докоснеше.
— Сега разбирам защо някои жени си взимат любовници — каза Елиса така, че дъхът й докосна възбудената му, болезнено чувствителна плът.