С дрезгав стон Хънтър вдигна Елиса нагоре, претърколи се отгоре й и потъна в нея, като сложи край на едното сладостно мъчение, само за да постави началото на друго. Проникна в нея, без да й спести нищо от потентността си. Виковете й и острите й нокти му подсказаха, че й харесва силата му.
Третият път, когато Елиса се изви в екстаз в ръцете му, Хънтър доброволно остави тялото си да го води и забрави за желанието си да се сдържа. Безкрайното му, пулсиращо задоволство го изцеди напълно и той дълго не можа да вдигне глава.
Едва по-късно, много по-късно, Хънтър осъзна, че повече не бе казана нито една дума за взаимни задължения, за съвест или за брак.
Или за любов.
23.
Хънтър и Елиса напуснаха уютния сумрак на пещерата едва късно следобед. Двамата мълчаливо се насочиха към ранчото.
Нито един от двамата не проронваше дума, защото не искаше да спори за бъдещето с другия. За сега им беше напълно достатъчно да яздят един до друг достатъчно близо, за да се докосват леко от време на време и да си отвръщат с усмивка.
Бяха все още на почти два километра от къщата, когато Морган се приближи в галоп към тях.
— Видяхте ли я? — попита ги той.
— Кого? Пени ли?
— Индианката.
— Не — едновременно отвърнаха Хънтър и Елиса.
— Е, отишла си е.
— Какво се е случило? — запита Хънтър.
— Никой не знае. Пени открила, че момичето го няма и ударила камбаната за вечеря.
— Кога беше това? — обади се Елиса.
— Сутринта.
Докато Морган говореше, погледът му се местеше от Елиса към Хънтър. Проницателните му кафяви очи не пропуснаха издайническата руменина на бузите й. Цветът можеше да се дължи на руж, но Елиса не използваше гримове. Може би се дължеше на слънцето или вятъра, но Морган подозираше, че причината беше друга.
Брадата на Хънтър беше остра. Лицето на едно момиче с такава нежна и светла кожа като на Елиса би показало всяко докосване на мъжката ласка.
— Едва ли би могла да отиде далеч пеша — предположи Елиса.
— Не е избягала пеша — поясни Морган. — Взела е онази голяма дореста кобила, която открихме да се разхожда сама миналата седмица с прясно клеймо на Слаш Ривър на хълбока си.
Елиса прехапа език, за да не изругае.
— Тази кобила беше една от любимите на майка ми. Кръстоска от английски и арабски породи. Надявах се да я използвам за разплод.
— Никой никога не е обвинявал индианците от племето юта, че им липсва око за добрите коне — иронично додаде Хънтър.
Елиса си помисли за насиненото, покрито с кръв момиче, което бе преживяло толкова много в ръцете на братята Кълпепър. Не можеше да я вини, че бе взела един от конете на Ладър Ес и се бе върнала при своите при първа възможност.
— Един кон повече или по-малко няма да промени нищо — философски заключи Елиса след миг. — Оставете я и се съсредоточете върху говедата.
Хънтър и Морган се спогледаха. Хънтър кимна леко.
— Да, госпожице — отвърна Морган. — Имам куп неща на ум.
Той обърна понито си и препусна към блатото.
— Какво сте замислили вие двамата? — попита го Елиса.
Хънтър рязко обърна глава към нея.
— Какво искаш да кажеш?
— Точно това, което чу.
За миг Хънтър се замисли дали да не излъже Елиса. После видя преценяващия, интелигентен поглед на синьо-зелените й очи и разбра, че този номер няма да мине.
— Нищо, за което да си струва да се безпокоиш — отвърна й той.
— Глупости!
Въпреки многозначителното мълчание на Елиса, Хънтър не продължи да говори.
Изражението в очите й се промени. Мълчаливото одобрение се смени от спомените за интимната им близост.
— Не ми вярваш, нали? — попита тя с неутрален глас. — Дори ей толкова не ми вярваш.
Хънтър стисна юздите на Леопард, преди Елиса да е успяла да насочи коня си встрани.
— Не исках да те безпокоя — отвърна й Хънтър.
— Разбира се.
Престорената любезност, с която Елиса се съгласи беше капката, която преля чашата на несигурното самообладание на Хънтър.
— По дяволите, Палавке! За какво ти трябва да си пълниш главата с мислите как Ладър Ес ще нападне бандата на Кълпепърови?
— От твоя гледна точка това изобщо не ме засяга.
— Върви по дяволите. Безпокоя се за теб! И без това вече толкова много неща ти се струпаха на главата. Помисли си само: братята Кълпепър, болната Пени, откритието, че Бил ти е баща, липсващите животни, битката, когато спаси индианката и…
Гласът на Хънтър стихна.
— Първият ми любовник? — довърши вместо него Елиса.
Хънтър кимна отсечено.