Конят премина в галоп през градината и спря точно пред входната веранда на къщата.
— Отворете! — извика Кейс.
Елиса вече избутваше резето на вратата в скобите му, когато чу гласа на Кейс. Тъкмо се мушна в отворилия се процеп, когато иззад плевнята проехтя изстрел.
— Не стреляйте! — заповяда Кейс. — Хънтър и останалите идват след мен!
— През предната или през задната врата? — запита Елиса.
— Откъдето могат. Бандитите всеки миг ще ги настигнат. Затвори вратата, но още не слагай резето.
Елиса затръшна вратата зад гърба на Кейс. Той се взря в мрака първо през една, после през друга бойница.
Тътенът от галопиращи коне долетя от далечината като приглушен барабанен бой.
— Лефти! — подвикна Елиса.
— Да?
— Ела тук и ме прикривай, когато отворя вратата. Пени, Гимп, вие ще пазите кухненската врата. Ако видите да идва някой непознат, стреляйте!
— На Хънтър няма да му хареса, че се мотаеш близо до вратата — мрачно додаде Кейс. — Заедно с мъжете могат да влязат доста куршуми.
— Добре ли се справяш с тази пушка? — попита го в отговор Елиса.
— Сносно — сухо отвърна Кейс.
— Подходът към задната врата може да се прикрие от детската стая. Предната врата може да се прикрие от първата спалня в ляво.
Преди още Елиса да беше свършила, Кейс вече тичаше нагоре по стълбите. Изкачи ги със скоростта и ловкостта на пума. Елиса го проследи като вцепенена. Кейс приличаше толкова много на Хънтър: същия ръст, същото телосложение, начина, по който се движеше.
Нощта се разкъса от смъртоносното стакато на град от пушечни изстрели, които заглушиха конския тропот.
„Хънтър! — мислеше си Елиса. — О, Боже, Хънтър!“
Лефти застана до Елиса край входната врата. Звукът от счупено стъкло, долетял от горния етаж, подсказа на Елиса, че Кейс беше заел позиция и чупеше стъклата на прозорците, за да може да стреля.
Тропотът на конските копита се засили до същински гръм, който се носеше право към къщата.
— Нашите хора идват към задния вход! — подвикна отгоре Кейс. — Пригответе се!
Елиса с мъка се сдържа да не се втурне към кухнята. Мястото й беше до предната врата на къщата, а не в кухнята.
От горния етаж се разнесоха пушечни изстрели.
— Някои идват към предната врата! — извика Кейс. — Пригответе се! Бандитите са по петите им!
Лефти застана до бойницата, счупи стъклото с дулото на пушката си, вкара патрон в цевта и зачака. Макар старият каубой да бе отказал да се запише като стрелец, движенията му бяха спокойни и ефикасни.
— Отворете вратата на кухнята! — изкрещя Кейс.
Изведнъж конският тропот и стрелбата станаха по-силни, което подсказа на Елиса, че кухненската врата е отворена. Не се обърна да погледне назад, макар че чуваше как хората на Ладър Ес подвикват имената си и ругаят, докато си пробиваха път към кухнята.
— Предната врата! — извика Кейс.
Елиса я отвори и изтича до най-близката бойница с карабина в ръка. Погледна навън, но видя само бъркотия от сенки, които се суетяха в сумрака преди зазоряване.
Елиса вдигна карабината си, за да разбие стъклото на прозореца. Отвън се чуха няколко тъпи удара, с които куршумите се забиваха в дебелите дървени стени на къщата. Стъклото експлодира, преди да е успяла да замахне с пушката си. Елиса трепна и изплашено извика. После осъзна, че бандитите й бяха направили услуга — вече нямаше нужда да чупи стъклото.
От другата страна на вратата Лефти даде няколко изстрела в посока на огъня, проблеснал сред тополите край потока.
Няколко мъже профучаха през отворената врата. Лефти измъкна оръжието си от бойницата и се обърна към мъжете, застанал нащрек. Всеки, който влетеше в стаята, извикваше името си.
— Фокс!
— Рийд и Блеки!
Елиса смътно забеляза, че Рийд придържа другия мъж. Върху левия крак на Блеки точно над ботуша му блестеше като прясна боя кърваво петно.
— Хънтър остави превръзки и вода в мазето — бързо им каза тя. — Тук не трябва да се пали светлина. Пени! Имаме ранен.
— Аз ще поема кухненската врата, госпожице — додаде Фокс.
Последва кратка пауза, после още двама мъже се втурнаха през предната врата.
— Сони е тук — извика първият. — Морган е зад мен.
Зад гърба на Сони една тъмна сянка се промуши през вратата и се хвърли настрани.
— Морган! — каза сянката. После повиши глас и извика: — Затворете и залостете кухненската врата!
— Слушам! — отвърна му Гимп от кухнята.
Елиса притаи дъх и зачака.
Никой друг не профуча през отворената предна врата.