— Хънтър! — извика Елиса. — Хънтър!
Сама не беше разбрала, че е застанала пред отворената врата и вика името му, докато Морган не я дръпна настрана. Няколко куршума изсвириха в тъмната стая.
Морган затръшна вратата и залости резето. Няколко куршума глухо се забиха в дебелите талпи.
— Патрони! — изкрещя Кейс от горния етаж.
— Госпожице? — погледна я Сони.
— В мазето — вцепенено отвърна Елиса. — Има много. Хънтър ги остави там.
— По две кутии за всеки — вмъкна Морган.
— Последвай ме — рече тя.
Сони последва Елиса по вътрешната стълба, която водеше към мазето. Младият мъж ококори очи от удивление, щом видя приготовленията, които Хънтър беше направил.
Стълбата водеше към голямо помещение с опушени стени, осветено от един фенер, окачен в ъгъла. В добавка към обичайните торби с лук и моркови, картофи и ябълки, имаше цяла редица каци с вода, наредени на купчини кутии с амуниции и седем временни нара, застлани с одеяла. Кутии и ютени торби с припаси бяха наредени грижливо на купчини и чакаха да влязат в употреба.
Блеки лежеше на единия нар. Единият му ботуш беше свален. Пени почистваше раната му.
— Бога ми! — огледа се Сони. — Морган не се шегуваше, а? Нашият надзирател е същинско олицетворение на истинския войник.
— Да — кимна Елиса. — Така е.
Тя извърна глава. Мисълта за Хънтър сам навън сред опасностите и мрака беше прекалено болезнена за нея.
— Амунициите са ето там — показа му тя. — Щом занесеш патрони на Кейс, раздай кутиите на останалите.
— Да, госпожице — отвърна Сони.
Докато Сони се товареше с купчина кутии, Елиса му зададе въпроса, който я гризеше през цялото време:
— А Хънтър? Видя ли го?
— Не, госпожице. Той остана на билото, за да прикрие отстъплението ни. Този човек направо е цяла фурия. Без него едва ли щяхме да се измъкнем от Ветровития проход, без да ни разпердушинят парцалите.
Сони се изправи и мина покрай Елиса към стълбите.
— Извинете ме, госпожице. Тези кутии трябват на момчетата.
После изтича нагоре по стълбите.
— Как е той? — обърна се Елиса към Пени.
Блеки й отговори преди Пени.
— Само мускула е засегнат — намръщено рече той. — Веднага щом госпожица Пени ме превърже ще съм готов за бой.
— Не е нужно — успокои го Елиса.
— Напротив — възрази Блеки. — Извинете ме, госпожице, ама там навън има повече от четирийсет бандита. Нужна ни е всяка цев.
— Стой мирен — додаде Пени. — Сега ще промия раната.
— По дяволите, госпожице, просто налей малко уиски и ме пускай да си вървя.
— Както искаш.
Алкохолът закълколи от бутилката. От устата на Блеки се процедиха няколко думи, които двете жени предпочетоха да се престорят, че не са чули. Пени започна да превързва раната. Едва беше завързала бинта, когато Блеки смъкна крака от нара, нахлузи ботуша си и грабна пушката си.
Щом тежестта му се прехвърли върху ранения му крак Блеки се намръщи, пребледня, изруга… и закуцука към стълбите, като използваше приклада на пушката си вместо патерица.
Елиса понечи да го последва.
— Чакай — подвикна й Пени. — Ранена си.
— Какво?
— Лицето ти? — просто й отвърна Пени.
Елиса вдигна ръка към лицето си. По пръстите й полепна червена кръв. Тя я погледна недоумяващо. Чак тогава усети, че челото и дясната й буза парят, сякаш са изгорени.
— Ела тук — рече й Пени.
Накисна парче плат в топла вода, изцеди го и започна с внимателни движения да почиства лицето на Елиса.
— Какво се случи?
— Сигурно е от стъклото — спомни си Елиса. — Исках да го счупя с пушката си, но то се пръсна преди това.
Пени се усмихна иронично.
— Джон предупреди Глория, че ще се случи тъкмо това, но тя не искаше да чуе — каза й тя. — Настояваше, че един истински дом трябва да има истински прозорци със стъкла, а не дебели кепенци с бойници в тях. Така че взеха компромисно решение. Сложиха и стъклени прозорци и капаци.
Отвън и отвътре се носеха откъслечни изстрели.
Елиса затвори очи и се помъчи да не мисли за Хънтър, който стоеше навън в нощта без никакво прикритие.
Може би беше ранен и кръвта му изтичаше.
Може би умираше.
— Добре ли си? — загрижено попита Пени.
Елиса кимна.
— Пребледняла си като сол.
— Мисля си за Хънтър.
— Какво?
— Хънтър е прикрил отстъплението на нашите хора. Все още е навън.
Пени издаде тих стон, после прегърна Елиса.
Едва сега Елиса осъзна, че Бил също беше навън в опасното утро.
Някъде там.
— Идва ездач! Прекратете огъня!
Елиса разпозна гласа на Кейс. Обърна се и се втурна нагоре по стълбите чак до втория етаж.
Кейс стоеше до бойницата. Въпреки заповедта, която беше издал, той държеше ездача на мушката си.