— Хънтър ли е? — настойчиво попита Елиса.
— Вероятно.
В последвалата тишина Елиса чу приближаващия конски тропот.
— Защо бандитите не стрелят по него? — попита тя.
— Това е някакво проклето муле без ездач! — изкрещя фокс от долния етаж.
— Не стреляйте! — грубо подвикна Морган.
Елиса погледна към Кейс. Очите му следваха мулето през мушката на карабината му с такава целенасоченост, че я полазиха тръпки.
— Бъдете готови да отворите кухненската врата! — извика Кейс, без да откъсва очи от мулето. — Морган, застани до вратата с пистолета си!
— Добре!
Елиса се обърна и се втурна надолу по стълбите. Влетя в кухнята тъкмо когато Кейс подвикна отгоре да отворят вратата и да се разкарат настрана. Замръзна на място.
Никой не я забеляза. Всички погледи бяха приковани в кухненската врата.
Морган стоеше с готов за стрелба револвер. Вратата се отвори и в кухнята влетя един мъж, миг преди мулето да се блъсне в стената на къщата. Сградата потрепери от силата на удара.
Вратата се затръшна, преди още мъжът да беше спрял да се търкаля.
Морган проследи всяко движение на мъжа. После се усмихна и прибра револвера си.
— Добре дошли у дома, сър — рече той.
— Радвам се, че съм тук — отвърна Хънтър, като се изправи на крака. — Какво е положението?
Лекотата на движенията му подсказа на Елиса, че Хънтър е цял и невредим. Облекчението й беше толкова силно, че главата й се замая.
— Блеки е прострелян в крака — отвърна орган. — Мано Херера има драскотина на рамото си. Пени го превързва в момента. Блеки вече е пак на работа.
— А Елиса? — попита Хънтър.
— Тук съм — тихо додаде тя. — Безпокоях се за теб.
Хънтър изпусна дъх.
— Аз също — рече той. — Имах късмет. Адски късмет. Значи всички сме тук?
— Да, сър — обади се Морган. Усмивката му пак се бялна на лицето му. — От днес нататък трябва редовно да ходим на църква.
Усмивката на Хънтър беше доста мрачна.
— Твоят късмет е бил най-големият — каза му Елиса. — Изненадана съм, че онези бандити не стреляха по теб.
— Не можеха да ме видят достатъчно добре, за да стрелят. Бях увиснал от едната страна на мулето.
Това, което Хънтър премълча, бе, че братята Кълпепър не искаха да убиват хубавото муле само заради него. Ранчото беше обградено, всички пътища навън бяха отрязани. На тяхна страна беше и цялото време.
Можеха да убият Хънтър и всички останали в Ладър Ес. Беше само въпрос на време.
— Братчетата Кълпепър ценят мулетата си прекалено много, за да убият едно от тях само заради Хънтър — вмъкна Морган. — Обаче ако яздеше Бъгъл Бой…
— Така си помислих и аз — прекъсна го Хънтър. — Бъгъл Бой е твърде добър кон, за да го излагам на риск с подобни фокуси. Затова просто му свалих такъмите и го пуснах да бяга на воля.
— Как се сдоби с това муле? — попита го Елиса.
Усмивката на Хънтър беше студена като нож, който влиза в канията си.
— Бандитите препускаха по петите ми — поясни той.
Елиса изтръпна като си помисли как са преследвали Хънтър като животно.
— Излязох от прикритието си — продължаваше той, — свалих един ездач от мулето му и се скрих в сенките. Когато бандитите разбраха какво се е случило, вече беше прекалено късно, за да ме спрат.
— Какво ще правим сега, сър? — запита Морган.
— Раздели мъжете. Знаеш как.
— Да, сър. Знам.
24.
— Виждам огън! — подвикна Кейс.
Миг по-късно Кейс им съобщи лошата новина.
— Хънтър, те смятат да ни подпалят! Излизам на покрива!
— Мики — извика Хънтър. — Започни да отваряш каците с вода! Останалите, стреляйте по хората, които носят факли.
Мъжете се раздвижиха, за да изпълнят заповедите на Хънтър, но не толкова бързо, колкото му се искаше на него. Тридневната битка с бандитите беше изтощила съвсем хората на Ладър Ес. Половината от бандитите навярно си почиваха, докато другите обстрелваха къщата на ранчото.
За разлика от тях всеки човек на Ладър Ес трябваше неотлъчно да стои и да защитава мястото си.
Елиса слезе в мазето и бързо разбуди онези мъже, които можеха да се бият.
— Качвайте се — тихо, но настойчиво им каза тя. — Бандитите идват с факли.
Мъжете спяха напълно облечени, така че наскачаха в миг, готови за бой. Грабнаха пушките си, които бяха наредени до стълбата и изтичаха нагоре.
Пени седеше на последния в редицата нар. Очите й бяха замъглени от изтощение.
— Какво има? — попита тя.
— Бандитите.
— Пак ли?
— Обуй тези панталони — каза й Елиса. — Една риза ще им пасне идеално. Може да се наложи да се махаме.
— Да се махаме ли? Но…