С една крачка Хънтър се озова вътре. Бравата щракна зад него. Резето тихо влезе в гнездото си. Хънтър безшумно се приближи и застана до леглото й.
Един бърз поглед му беше достатъчен да разбере, че Елиса не е будна. Тя дори не знаеше, че плаче. Хленчеше тихо, оплетена в стегнатата мрежа на кошмарите.
На нощното шкафче лежеше зареден пистолет. Не беше нужно да пита за какво й е оръжието. Елиса не искаше да попада жива в ръцете на Аб Кълпепър.
„Защо не дойде при мен за утеха? — безмълвно я попита той.“
След миг отговорът дойде сам при него с жестока необратимост.
„…Ние сме просто любовници…“
„…просто любовници…“
Бързо, без да мисли какво ще си кажат другите за него или за Елиса, Хънтър свали ботушите си и легна при нея. Мушна се под завивките до нея. До ноздрите му достигна смесената миризма на розмарин, на барутен дим и на женска топлина.
В тялото му се разляха желание и още нещо, което много приличаше на печал. Не знаеше защо менгемето на скръбта стиска душата му, но нямаше подобни проблеми със страстта.
Докато лягаше, Хънтър хвърли един поглед към Елиса, който му показа, че тя спи с дрехите си. Беше си свалила само обувките. Кожената риза беше сменена от мека памучна риза, която някога навярно бе имала яркочервен цвят. Сега беше избеляла в розово.
Ръцете на Хънтър се разтрепериха при мисълта да разкопчее дрехите й и да открие стегнатата, млечнобяла плът отдолу. Не искаше да буди Елиса, въпреки че я желаеше по начин, който не разбираше.
Със смесени печал и страст Хънтър започна да гали светлата, разрошена коса на Елиса. Тя се обърна в просъница към него и промърмори името му.
— Не се събуждай — прошепна Хънтър и я притегли в прегръдката си. — Искам само да те подържа, докато спиш.
Това беше лъжа. Искаше много повече. Щом не можеше да бъде нищо повече от любовник за Елиса, тогава нека да бъде такъв още веднъж, за последен път. След настъпващата вечер за него щеше да бъде последна.
Елиса въздъхна и се сгуши в ръцете му. Тялото му се напрегна от усещането за женската топлина, която се притискаше в скута му. Яростната възбуда го докара почти до границата на поносимото. Той затвори очи и преглътна надигналия се в гърлото му стон, защото не искаше да буди Елиса.
Когато най-сетне се успокои дотолкова, че да може отново да диша спокойно, Хънтър отвори очи. Елиса го наблюдаваше. Страстта и скръбта в погледа й бяха пълно отражение на очите му.
— Не се безпокой, скъпа — тихо рече Хънтър. — Аб Кълпепър ще е мъртъв, преди слънцето да изгрее утре. Утре вечер ще си легнеш, без да е нужно да слагаш зареден пистолет до възглавницата си с намерението да убиеш… някого.
По тялото на Елиса пробяга тръпка. Без да каже нито дума, тя прегърна Хънтър и го притисна към себе си.
Задушаващата печал отново погълна Хънтър. Той целуна нежно косата й.
— Всичко ще бъде наред — прошепна Хънтър. — Кейс и аз излизаме, щом се мръкне.
— Не! — откъсна се дрезгав шепот от гърлото й.
Хънтър не се опита да спори с нея. Знаеше какво трябва да прави. Когато Елиса го обмислеше внимателно, тя щеше да стигне до същия извод.
— Има само един начин — продължи Хънтър. — Ако имаме късмет ще очистим Аб и родата му.
— Не!
— Дори да не успеем да се доберем до Аб, той няма друга власт над хората си освен алчността. Ако утрото завари част от тях с прерязани гърла, другите като нищо ще избягат.
— Ще те убият.
Хънтър отново не й възрази.
Ако си мислеше, че промъкването покрай стражите на Аб ще бъде лесно, щеше да вземе жените и да се опита да избягат в Кемп Халък още преди няколко дни.
Но промъкването между разбойниците изискваше всяка капчица умение, които той и Кейс имаха, а също и дяволски късмет.
Хънтър едва ли щеше да посмее да стори нещо подобно, ако положението им не беше толкова отчаяно.
Наведе се и леко целуна Елиса. Искаше целувката му да я успокои, да възпре нейните и неговите страхове, но още първото докосване до устните й го възпламени така, както факелът подпалва купчина слама.
С дрезгав стон Хънтър впи устните в Елиса. Притисна се яростно към нея, заставяйки я да отвори уста за целувката му. Езикът му се плъзна в устата й с такава настойчивост, която малко се отличаваше от отчаяние.
Свирепата му целувка изви шията на Елиса назад върху ръката на Хънтър и притисна главата й към възглавницата. Тя дори не го забеляза. Елиса вкопчи пръсти в косата му и го притегли към себе си с цялата си сила.
Безразсъдният й отговор накара кръвта му да рукне стремително във вените му. Без да откъсва устни от нея, той започна да я съблича с бързи, нетърпеливи движения.