— Почакай — прекъсна я Хънтър.
Известно време наблюдаваше мълчаливо индианеца, после започна да превежда:
— Жена му и синът му били отвлечени от бледоликите. С помощта на един от тях, тя успяла да избяга, но другите я подгонили както койотите гонят заек. Тогава дошла една смела жена-воин на шарен жребец.
Елиса сепнато погледна към Хънтър, но той не откъсваше очи от индианеца.
— Макар самата тя да била бяла — продължаваше да превежда Хънтър, — тя застреляла един бледолик, взела сина му в ръцете си и направила място на коня си за жена му. Бледоликата отвела жена му и сина му в дома си и се грижила за тях така, както майката се грижи за бебето си.
Индианецът замълча и погледна продължително към Елиса, след което продължи разказа си.
— Той-който-говори-първи-пред-огъня благодари на бледоликата жена — превеждаше Хънтър. — Нека между домовете ни цари мир.
— Да — каза на мига Елиса.
Индианецът я разбра. Той бавно махна с ръка.
Още петима юта препуснаха в галоп по склона, където сред езиците обгоряла земя се срещаха незасегнати борове и кедри. Трима от индианците водеха на въжета по една апалуска кобила. Животните бяха красиви, с дълги крака и широки гърди.
— Хънтър? — прошепна Елиса.
— Изглежда, че мечтата ти да отглеждаш коне на петна ще се сбъдне — тихо отвърна той.
Елиса взе въжетата, които индианците пуснаха в краката й, докато преминаваха в галоп край нея.
После се появиха още двама индианци. Единият водеше кобилата, която индианката беше взела при бягството си от ранчото. Един мъж беше завързан с лицето надолу върху гърба й. Пред вторият индианец на гърба на понито седеше още един мъж, но той беше изправен.
Бял!
— Бил! — извика Елиса.
Индианецът пусна товара си и Бил се свлече на земята. Сякаш по даден знак останалите индианци обърнаха конете си и се отдалечиха в галоп.
Предната врата се отвори. Пени изхвръкна от къщата, изтича до Бил и коленичи на земята до него.
Елиса също понечи да отиде при Бил. После забеляза, че завързаният за гърба на кобилата мъж има само една ръка.
— Мак! — изненадано извика тя.
Дори да беше изненадан, Хънтър не го показа. Просто извади ножа си, освободи Мак от въжетата и го подхвана.
— Той… — започна Елиса.
— Жив е, но едвам диша — прекъсна я Хънтър.
Отнесе Мак в къщата. Още от прага повика Кейс.
— Вземи двама мъже и отидете да видите дали не е останал жив някой от бандитите.
На следващият следобед Елиса мълчаливо слизаше по стълбите към избата. Къщата й се струваше странно пуста. Повечето мъже бяха навън, прибираха говедата, които бяха държани извън земите на Ладър Ес. По груби сметки бяха намерили повече от шестстотин глави добитък.
Погребаха бандитите там, където ги намираха. Сред мъртвите намериха само един от братята Кълпепър.
Не беше Аб.
Кейс откри следи от мулета и ги проследи, докато не се изгубиха сред скалистата местност. После се върна да съобщи видяното на Хънтър и да си събере багажа.
Елиса вече знаеше, че по залез слънце Кейс няма да бъде в Ладър Ес.
Нито пък Хънтър.
„… не мога да оставя брат си да тръгне сам срещу Аб Кълпепър…“
В избата бяха останали само Бил и Мак. Бил не беше ранен тежко. Просто беше изтощен от много връзване и бой. Накрая, преди да тръгнат към Ладър Ес, бандитите го бяха завързали, за да умре от глад.
Състоянието на Мак беше по-лошо.
Елиса слезе по стълбите и изчака малко, за да могат очите й да се приспособят към слабата светлина. Не се виждаше много на трепкащата светлина на фенера. Нарът на Мак беше в единия край. Бил лежеше чак в другия край, където светлината на фенера почти не достигаше.
Пени не се виждаше никаква.
Елиса понечи да се върне на първия етаж, но Бил се размърда в постелята си. Взря се по-внимателно и откри, че на нара са легнали двама души, които се бяха прегърнали здраво. Думите на нежност и страст, които се дочуваха подсказаха на Елиса, че Бил най-сетне бе отвърнал на любовта на Пени. Макар искрено да се радваше за тях, гледката на тяхната любов беше почти болезнена за нея.
На следващия ден сутринта Морган, Сони и мексиканците щяха да подкарат конете и говедата към Кемп Халък, за да изпълнят договора с армията.
Хънтър и Кейс щяха да тръгнат в обратната посока по следите на Аб Кълпепър.
„… не мога да оставя брат си да тръгне сам срещу Аб Кълпепър…“
Елиса понечи да се изкачи нагоре, но Бил тихо й подвикна:
— Ела насам, Палавке. На тебе първа ще кажем, че Пени се съгласи да се омъжи за мен.
Пени ахна сепнато, измъкна се от нара и скочи на крака.
— Поздравления!
— Задето най-после ми дойде умът в главата ли?