Выбрать главу

— Това наистина е нещо рядко срещано при мъжете — отвърна му Елиса. После се усмихна горчиво-сладко на намека, който се криеше в думите й.

Пени се разсмя на глас. Дори очите на Бил проблеснаха на обветреното му лице.

— Как е Мак? — попита Елиса.

Пени бавно поклати глава.

— Преди малко бях при него. Съвзема се и пак губи съзнание, но всеки път става…

Пени сви рамене и не каза нищо повече.

Откакто Мак се бе завърнал така неочаквано в Ладър Ес, той не бе казал нищо. Беше изцяло погълнат от болката на раната си.

— И това ще свърши работа — отсече Бил. — Тъкмо няма да си правя труда да го убивам.

— Какво? — сепна се Елиса.

— Мак те крадеше — долетя откъм стълбите гласът на Хънтър.

Елиса рязко се завъртя на пети.

— За какво говориш?

Хънтър погледна към Бил.

— По-добре ти й кажи — отвърна му той, като хвана ръката на Пени. — Аз по-скоро бих предпочел да целуна тази малка госпожица.

Усмивката и червенината по бузите на Пени изгряха като слънце в сумрачното помещение. Тя се наведе и целуна Бил.

Елиса извърна глава.

— Мак започнал да краде добитък от теб веднага след смъртта на Джон Сътън — започна Хънтър.

Тя поклати глава, все още нищо неразбираща.

— Бил ми разказа как Мак говорел, че извънбрачната дъщеря на покойния Джон не си заслужавала потта на челото му — поясни той. — Така че Мак започнал да си оборудва свое собствено ранчо.

— С добитъка на Ладър Ес и с клеймото на Слаш Ривър? — предположи Елиса.

— Точно така.

— Подозирах нещо подобно — додаде миг по-късно Бил, — но постоянно бях толкова пиян, че не ми пукаше.

Пени издаде тих звук и докосна лицето на Бил. Той й се усмихна нежно.

— Докато Пени успее да ми покаже колко глупаво постъпвам — продължи Бил, — братята Кълпепър започнаха да се навъртат наоколо. На Мак това не му хареса, но не можеше да ги спре.

— Така че той изигра смъртта си и тръгна с братята Кълпепър? — обади се Хънтър.

Бил кимна.

Хънтър изгледа Мак с присвити очи.

— Ако оживее — процеди Хънтър, — ще трябва да обеся този кучи син.

Елиса отвори уста да му възрази, но не намери думи, които можеха да се мерят с ледената ярост в очите на Хънтър. Ужасеният звук, който се откъсна от гърлото й, привлече вниманието му.

— Не бих обесила човек заради кражба на добитък — рече тя.

— Нито пък аз — категорично отвърна Хънтър. — Но в поне три случая, за които аз знам, Мак се опита да те убие.

— Какво? — стреснато попита тя.

— Първо дългорогият бик, после свлачището, а накрая те беше взел на мушката си в нощта, когато насоли градината ти.

— Кой, Мак? — недоверчиво попита Елиса. — Толкова ли ме е мразил? Но защо? Какво съм му сторила?

— Не е било заради теб — додаде Бил, — а заради Глория.

— Какво искаш да кажеш? — попита Елиса.

— Мак и Джон бяха съдружници, докато не се появи Глория — обясни Бил. — Мак никога не можа да й прости, че е променила всичко.

— Какво общо има това с мен? — прошепна Елиса.

— Толкова приличаш на нея, че понякога… — поколеба се Бил. — Понякога, като те погледне човек, сякаш с нож го прерязват.

Елиса само поклати глава. Не искаше да повярва, че Мак беше я мразил дотам, че да се опита да я убие.

— Палавке?

Отначало на Елиса й се стори, че й се е причуло. После гласът долетя отново.

— Палавке!

Елиса бавно се обърна към нара, където умираше Мак.

Хънтър стигна до нара му преди Елиса. Ръцете му я спряха на достатъчно разстояние, за да не може Мак да я достигне.

— Тук съм, Мак — каза Елиса.

— Къде? — прошепна той. — Не те виждам.

Елиса заобиколи Хънтър и хвана ръката на Мак.

— Ето ме — тихо рече тя.

Мак се взря в лицето й.

— Знаеш… клеймото ми… — каза той болезнено.

— Слаш Ривър ли? — попита тя.

— Давам го на теб — прошепна той и пое рязко въздух. — Съжалявам.

— Не говори — прошепна тя. — Запази силите си, за да можеш да оздравееш.

По-лицето на Мак премина нещо близко до усмивка, която раздвижи посивялата му брада. Когато отново заговори, гласът му беше по-ясен, сякаш черпеше сила от някакъв скрит източник.

— Аз умирам, Палавке.

Елиса забрави да диша и стисна ръката на Мак.

— Онези проклети женкари Кълпепърови… — дрезгаво рече той с глас, пълен с презрение. — Само жени търсят. Откраднаха онова момиче от индианците юта.

Клепачите на Елиса трепнаха.

— Глупаци — процеди Мак. — Казах им да не го правят. После аз… отидох в блатото.

Мак пое няколко пъти дъх. Всеки път си проличаваше болката, която го поглъщаше все по-дълбоко и го водеше към смъртта.

— Значи ти си бил? — обади се Хънтър. — Ти си застрелял Гейлорд, преди той да убие Елиса.