— Това наистина е нещо рядко срещано при мъжете — отвърна му Елиса. После се усмихна горчиво-сладко на намека, който се криеше в думите й.
Пени се разсмя на глас. Дори очите на Бил проблеснаха на обветреното му лице.
— Как е Мак? — попита Елиса.
Пени бавно поклати глава.
— Преди малко бях при него. Съвзема се и пак губи съзнание, но всеки път става…
Пени сви рамене и не каза нищо повече.
Откакто Мак се бе завърнал така неочаквано в Ладър Ес, той не бе казал нищо. Беше изцяло погълнат от болката на раната си.
— И това ще свърши работа — отсече Бил. — Тъкмо няма да си правя труда да го убивам.
— Какво? — сепна се Елиса.
— Мак те крадеше — долетя откъм стълбите гласът на Хънтър.
Елиса рязко се завъртя на пети.
— За какво говориш?
Хънтър погледна към Бил.
— По-добре ти й кажи — отвърна му той, като хвана ръката на Пени. — Аз по-скоро бих предпочел да целуна тази малка госпожица.
Усмивката и червенината по бузите на Пени изгряха като слънце в сумрачното помещение. Тя се наведе и целуна Бил.
Елиса извърна глава.
— Мак започнал да краде добитък от теб веднага след смъртта на Джон Сътън — започна Хънтър.
Тя поклати глава, все още нищо неразбираща.
— Бил ми разказа как Мак говорел, че извънбрачната дъщеря на покойния Джон не си заслужавала потта на челото му — поясни той. — Така че Мак започнал да си оборудва свое собствено ранчо.
— С добитъка на Ладър Ес и с клеймото на Слаш Ривър? — предположи Елиса.
— Точно така.
— Подозирах нещо подобно — додаде миг по-късно Бил, — но постоянно бях толкова пиян, че не ми пукаше.
Пени издаде тих звук и докосна лицето на Бил. Той й се усмихна нежно.
— Докато Пени успее да ми покаже колко глупаво постъпвам — продължи Бил, — братята Кълпепър започнаха да се навъртат наоколо. На Мак това не му хареса, но не можеше да ги спре.
— Така че той изигра смъртта си и тръгна с братята Кълпепър? — обади се Хънтър.
Бил кимна.
Хънтър изгледа Мак с присвити очи.
— Ако оживее — процеди Хънтър, — ще трябва да обеся този кучи син.
Елиса отвори уста да му възрази, но не намери думи, които можеха да се мерят с ледената ярост в очите на Хънтър. Ужасеният звук, който се откъсна от гърлото й, привлече вниманието му.
— Не бих обесила човек заради кражба на добитък — рече тя.
— Нито пък аз — категорично отвърна Хънтър. — Но в поне три случая, за които аз знам, Мак се опита да те убие.
— Какво? — стреснато попита тя.
— Първо дългорогият бик, после свлачището, а накрая те беше взел на мушката си в нощта, когато насоли градината ти.
— Кой, Мак? — недоверчиво попита Елиса. — Толкова ли ме е мразил? Но защо? Какво съм му сторила?
— Не е било заради теб — додаде Бил, — а заради Глория.
— Какво искаш да кажеш? — попита Елиса.
— Мак и Джон бяха съдружници, докато не се появи Глория — обясни Бил. — Мак никога не можа да й прости, че е променила всичко.
— Какво общо има това с мен? — прошепна Елиса.
— Толкова приличаш на нея, че понякога… — поколеба се Бил. — Понякога, като те погледне човек, сякаш с нож го прерязват.
Елиса само поклати глава. Не искаше да повярва, че Мак беше я мразил дотам, че да се опита да я убие.
— Палавке?
Отначало на Елиса й се стори, че й се е причуло. После гласът долетя отново.
— Палавке!
Елиса бавно се обърна към нара, където умираше Мак.
Хънтър стигна до нара му преди Елиса. Ръцете му я спряха на достатъчно разстояние, за да не може Мак да я достигне.
— Тук съм, Мак — каза Елиса.
— Къде? — прошепна той. — Не те виждам.
Елиса заобиколи Хънтър и хвана ръката на Мак.
— Ето ме — тихо рече тя.
Мак се взря в лицето й.
— Знаеш… клеймото ми… — каза той болезнено.
— Слаш Ривър ли? — попита тя.
— Давам го на теб — прошепна той и пое рязко въздух. — Съжалявам.
— Не говори — прошепна тя. — Запази силите си, за да можеш да оздравееш.
По-лицето на Мак премина нещо близко до усмивка, която раздвижи посивялата му брада. Когато отново заговори, гласът му беше по-ясен, сякаш черпеше сила от някакъв скрит източник.
— Аз умирам, Палавке.
Елиса забрави да диша и стисна ръката на Мак.
— Онези проклети женкари Кълпепърови… — дрезгаво рече той с глас, пълен с презрение. — Само жени търсят. Откраднаха онова момиче от индианците юта.
Клепачите на Елиса трепнаха.
— Глупаци — процеди Мак. — Казах им да не го правят. После аз… отидох в блатото.
Мак пое няколко пъти дъх. Всеки път си проличаваше болката, която го поглъщаше все по-дълбоко и го водеше към смъртта.
— Значи ти си бил? — обади се Хънтър. — Ти си застрелял Гейлорд, преди той да убие Елиса.