Ръцете й се разтрепериха и насмалко не изпуснаха шала.
— Можеш да се обзаложиш срещу циците си, че искам нещо — грубо изрече Мики. — Искам да знам защо, по дяволите, се търкаляш в сеното с някакъв непознат?
— Самозабравяш се! — отвърна с леден глас Елиса.
— Ами ти?
Без да погледне към Мики Елиса завърза здраво хлъзгавия копринен шал на гърдите си.
Младият мъж протегна рязко ръка. Широката му длан сграбчи Елиса за мишницата с такава жестока сила, че тя извика от болка. Той се приведе към нея, така че между лицата им останаха не повече от няколко пръста разстояние.
— Омръзнаха ми твоите засукани игри — изръмжа Мики. — От много време си въртиш опашката наоколо. Обещаваш ми какво ли не с очите си и с краката си, а сега ги даваш на първия срещнат скитник.
Алкохолната смрад, която се разнасяше от устата на Мики накара стомаха на Елиса да се свие на топка. Не понасяше тази миризма откакто се бе върнала и бе открила, че Бил неуморно си копаеше гроба с безкрайно пиянство.
— Разкарай се от мен! — решително заповяда тя.
— Не преди да съм свършил с теб. Време е да научиш кой командва тук.
— Аз командвам — намеси се Хънтър.
Едновременно с това той сложи ръка на дясното рамо на Мики. Този жест можеше да бъде проява на добра воля между двама мъже.
Но не беше.
— Аз съм Хънтър, новият надзирател на Ладър Ес.
Макар тонът на Хънтър да беше спокоен, хватката му беше желязна. Под еластичната кожа на ръкавиците му за езда пръстите му потърсиха, откриха и след това притиснаха към костта нервите и сухожилията.
Мики пусна Елиса по простата причина, че ръката му вече нямаше сила.
Елиса побърза да излезе извън обсега му. С разтреперани пръсти тя заразтрива насинената си ръка.
— Кой си ти, момче? — любезно попита Хънтър, като стегна още хватката си.
— Мики — изохка младият мъж. — Мики Барбър.
Хънтър отпусна натиска върху рамото на Мики. Едва ли в момента имаше опасност от бой с оръжие. Мики надали щеше да успее да задържи револвер със схванатата си ръка.
— Е, Мики Барбър — провлече Хънтър, — причината, поради която аз съм надзирател, а ти не си, е съвсем ясна. На теб все още не ти е ясно, че не е нужно да кипваш заради една малка кокетка като госпожица Сътън.
Елиса се завъртя към Хънтър толкова рязко, че насмалко не загуби равновесие.
— Някои момичета — продължаваше сухото си изложение Хънтър — просто не се чувстват истински живи, докато не си намерят някой глупак, който да им се възхищава.
— Не съм кокетка — процеди Елиса през зъби. — Нито съм момиче. Аз съм собственик и… и шеф на Ладър Ес.
Гранитният поглед на Хънтър се плъзна по Елиса. Макар да не каза нито дума, тя беше сигурна, че той си спомня как гърдите й бяха натежали на ръката му, как сърцето й се бе разтуптяло под дланта му и как тялото й се бе притиснало към неочаквано втвърдилата му се плът.
Смесицата от гняв, смущение и страст накараха бузите на Елиса да почервенеят. Гърлото й се сви и спря напиращите на езика й думи.
Без да каже нищо повече Хънтър се извърна от Елиса, сякаш тя не съществуваше.
— И така — провлечено продължи той разговора си с Мики, — не ми приличаш на глупак. Приличаш ми на здрав момък, който си върши работата срещу надницата си.
Елиса очакваше Мики да покаже грубата страна на езика си на Хънтър. За нейна изненада по-младият мъж само кимна безмълвно.
— Така си и мислех — добави Хънтър със задоволство. — Хубаво въже имаш. Мога ли да му хвърля едно око?
Преди Мики да успее да помръдне въжето се озова в лявата ръка на Хънтър.
— Хубаво въже, от преплетени кожени ремъци, а не от коноп — изрече Хънтър с възхищение. — Истинско ласо. Само един истински каубой може да се справи с кожено ласо.
— Принадлежеше на един мексиканец, който търсеше работа.
— Обзалагам се, че е бил много добър.
Мики сви рамене. Болката в дясното му рамо го накара да трепне.
— Разкарах го оттук — отвърна Мики. — В Ладър Ес нямаме нужда от лапачи на чили3.
— Кога? — изненадано попита Елиса. — Кога го направи?
Бледите очи на младият мъж се плъзнаха от устните на Елиса към шала, увит около раменете й. Погледът му беше на човек, който преценява собствеността си. Но хлабавата коприна не показваше много от гърдите й.
Изражението на Мики подсказваше, че повече му бяха харесвали по другия начин.
— Вчера — отвърна той.
— Защо не го изпрати при мен, за да поговоря с него? — запита Елиса.
— Няма нужда да си морите хубавата главица, госпожица Елиса. Особено с един мексиканец.