— Господин Барбър, хитростта и интелекта ти са като на каменна плоча. Мисля, че заповедите ми бяха ясни: ако мъжът може да язди, да върти ласо и да стреля искам да го наема.
— Той беше само един…
— Мексиканец — довърши Елиса думите на Мики. — Някои от най-добрите ми каубои са мексиканци. По-точно бяха, преди да започнат неприятностите.
— Страхливци — подхвърли Мики.
— Не се преструвай на по-глупав, отколкото Господ те е създал — нетърпеливо му каза Елиса. — Те имаха жени и деца, които да пазят и хранят. Не можех да поема подобен товар на съвестта си. Казах им да си търсят работа в по-безопасно ранчо.
Тя изгледа Мики с отвращение и насочи вниманието си към Хънтър.
— Хънтър, трябва да наемеш хора, без оглед на нищо друго, освен уменията им да се справят с ласо, кон и оръжие. Ясно ли е?
Ъглите на устата му се помръднаха едвам-едвам. Може би това беше началото на усмивка.
Или просто проява на нетърпение.
— Да, госпожице — провлече той. — С изключение на едно нещо.
— Кое е то? — запита тя в миг.
— Ракията. Няма да наема нито един мъж, който ми мирише на алкохол. Всъщност няма да позволя никакво пиянство в къщата за ратаите, докато съм надзирател тук. Един пияница може да убие себе си, а заедно с това да причини смъртта на още дузина свестни хора.
Елиса погледна към Мики от тази нова гледна точка.
— Да — кратко рече тя. — Съгласна съм.
— Само го направи и до залез слънце тук няма да остане нито един човек — войнствено заяви Мики.
— О, поне един мъж ще остане със сигурност — отговори Елиса. — Неговото име е Хънтър.
— Както вече казах — промърмори Хънтър, като изгледа Мики, — няма нужда да се палиш заради една кокетка. Това е нещо, което се учи години наред, момче.
Елиса стисна устни.
Мики я изгледа намусено.
— Аз съм старши в Ладър Ес.
— Вече не си — кротко възрази Хънтър.
— Никога не си бил! — додаде Елиса. — Никога не съм ти казвала, че си надзирател, Мики. Не ми харесваше начинът, по който се държеше с някои от…
— Лапачите на чили — изсумтя Мики. — Трябваше по-рано да ги разкарам оттук.
Елиса ужасена разбра със закъснение какво се бе случило с най-добрите й работници.
— Ти си уво… — започна тя.
— Ти си един от тримата каубои, които са ни останали — прекъсна я насред думата Хънтър. — Затова ще ти дам възможност да се споразумееш с госпожица Сътън. Работи за двама, излей ракията в клозета и ще запазиш работата си. Разбра ли ме?
Мики понечи да възрази, срещна погледа на Хънтър и сдържа езика си.
— Ще проверявам бараката на ратаите — продължи Хънтър. — Много ще се ядосам, ако намеря пиене и ще те изгоня оттук, без да ти платя нито цент.
Мики само кимна намусено.
— Върви си в бараката и изтрезнявай — добави Хънтър. — Кажи на другите работници, че ще поговоря с тях утре сутрин.
Мики изгледа гневно и объркано Елиса, после се обърна и тръгна към вратата на плевнята с горди крачки.
Щом стъпките му заглъхнаха, Елиса се обърна към Хънтър.
— Не ми пука, дори ако Мики е последният каубой оттук до Соленото езеро — заяви тя. — Няма да позволя да се налага над някой друг, само защото той е по-дребен, по-отстъпчив или с друг цвят на кожата. Само ако знаех какво прави на Шорти, на Гомез и Раул, щях да…
— Щеше да направиш така, че да убие някого — довърши набързо мисълта й Хънтър. — Или те бяха много добри с оръжието?
— Не.
— За разлика от Мики.
Елиса го изгледа сепнато.
— Откъде знаеш?
— Войниците в Кемп Халък говорят за това. Казаха, че младият ти любовник вади бързо револвера и още по-бързо стреля.
— Мики? Мой любовник? Никога!
— Не това се говори в Халък.
— Не нося отговорност за безпочвените им брътвежи.
— Кокетките трябва да приемат слуховете такива, каквито са.
Елиса бавно си пое дъх, борейки се с надигащия се в нея гняв. Когато отново заговори гласът й беше спокоен и сдържан — глас, който се бе научила да използва срещу братовчедите си в Англия.
— Можеш да вярваш за мен каквото пожелаеш — изрече тя с равен глас. — Обаче никога повече няма да ме обиждаш пред други хора.
— Или ще ме уволниш? — язвително подхвърли Хънтър.
— Точно така.
Хънтър присви черните си очи. Една от способностите му бе вярната преценка за мъжете. Това умение му беше помогнало да стане добър офицер. Ако Елиса беше мъж, Хънтър би приел всяка нейна дума за чиста монета.
Но Хънтър изобщо не беше добър в преценките си за жените. Доказал го бе сам на себе си с брака си за Белинда.
— Значи си готова да загубиш ранчото си, само защото носът ти е постоянно навирен?
— Имаш за себе си по-високо мнение от мен самата. Аз изобщо не съм убедена, че можеш да спасиш ранчото.