— Нека сключим сделка, Палавке.
— Не ми харесва това обръщение.
— Ще се постарая да го запомня.
— Но навярно ще продължиш да го използваш?
— Вероятно. Ще ме уволниш ли заради това?
— Не.
Хънтър присви очи, защото Елиса отново го бе изненадала.
— Мисля, че спомена за някаква сделка — напомни му Елиса. — Каква е тя?
— Аз ще събера в стадо говедата и конете. А ти ще престанеш да флиртуваш с мъжете. Приеми го като основно морално правило.
— Никога не съм флиртувала с Мики или с който и да е друг от каубоите.
— Струва ми се, че Мики не мисли същото.
— Мики изобщо не мисли.
Хънтър изпухтя нетърпеливо.
— Мъжете не мислят, когато кръвта им ври и кипи. Жените го знаят и го използват срещу мъжете.
— Доста лоша представа имаш за жените.
— Имам просто реалистична представа за честните отношения между двата пола — иронично отвърна той.
— Нещо като моето виждане за нечестните отношения между тях.
— И какво е то?
— Ако един мъж желае една жена, а тя не го иска, вината е нейна. Ако една жена иска един мъж, но мъжът не я желае, вината е пак нейна. Ако един мъж се ожени не за онази жена, за която е трябвало, вината е нейна. Ако една жена се омъжи не за онзи мъж, за когото е трябвало, вината е пак нейна. Ако мъжът бие жена си, вината е нейна. Ако жената…
Хънтър вдигна ръце пред себе си.
— Предавам се — изрече той почти с усмивка.
— Съмнявам се.
Зачатъкът на усмивка се стопи от лицето на Хънтър така бързо, сякаш никога не бе съществувал.
— Права си, Палавке. Никога вече не бих отстъпил на момиче. Никога! Цената, която трябва да се плаща след това, е прекалено висока.
Презрението в гласът му накара Елиса да трепне.
— Не съм момиче и изобщо не съм те молила да ми отстъпваш.
— Така че, ако възнамеряваш да въртиш дупе, за да ме видиш да лазя в краката ти, просто не си прави труда — продължи той, без да я слуша. — Ако изобщо някога се оженя повторно, ще бъде за жена, а не за разглезено девойче, което не знае какво точно иска.
Думите на Хънтър прозвъняха в ума на Елиса със зашеметяваща сила.
„Ако изобщо някога се оженя повторно. Изобщо някога… Повторно…“
— Значи си женен? — попита замаяно Елиса.
— Вече не. Тя е мъртва.
— Във войната?
— Близко си до истината.
Елиса понечи да попита Хънтър дали има деца. След това срещна мрачния му поглед и реши, че е време да се върне към първоначалния въпрос.
— Бих предпочела Мики да си вземе заплатата и да се пръждосва от земята на Ладър Ес.
— Просто престани да кокетничиш и той ще се оправи.
— Преди всичко искам да ти кажа, че никога не съм поощрявала вниманието на Мики към мен. Така че се съмнявам, че той ще се „оправи“.
Хънтър споделяше мнението й, но не виждаше смисъл да обсъжда този въпрос с Елиса. Самият той беше видял през войната доста момчета като Мики — млади, буйни, изпълнени с желание да се наложат със сила над всичко, което им се изпречи на пътя. От скандалджиите като Мики имаше определена полза в битките, стига да бяха държани под контрол.
А на Ладър Ес предстоеше едно адски трудно сражение.
— Ако Мики не работи, ще го уволня — заключи Хънтър. — Дотогава имаме нужда от всеки чифт ръце.
Елиса несъзнателно потри мишницата си, там, където Мики я бе стиснал.
— Ако отново те докосне няма да чакам да го уволниш. Ще го направя сам — погледна той ръката й. — Спри да го дразниш и той ще престане да стиска ръката ти.
Елиса почувства смътно, че самообладанието я напуска. Дълбоко в съзнанието й се мярна една мисъл: какво ли целеше Хънтър, та се мъчеше да влезе под кожата й като отровен бръшлян?
— Върви по дяволите, Хънтър.
— Какво? — шокиран я изгледа той.
— Върви. По. Дяволите.
Всяка дума беше студена, отделена, отчетлива.
— Само ако беше мъж, щях… — започна Хънтър.
— Слава Богу, че не съм — рязко го прекъсна Елиса. — Уморих се да ме държат отговорна за детинското поведение на мъжете.
— Момиченце, просиш си да ти измия устата със сапун.
— Ако го сториш повече никога не заставай с гръб към мен.
Хънтър хвърли към Елиса леден, преценяващ поглед. Не беше нужно особено прозрение, за да разбере, че тя говори напълно сериозно.
Досега Белинда щеше да е започнала да подсмърча и да тропа с малкото си краче, скрита зад обидената си физиономия. А след това щеше да се цупи с часове. Дори дни, може би.
Господи, колко досаден можеше да направи една жена животът на мъжа!
Интересно какво ли правеше Елиса, когато изпуснеше нервите си? Може би пищеше и кълнеше като някоя истеричка?
— Значи ще се сърдим, а? — подхвърли любопитно той почти усмихнат.