— Само защото ги нямаш. Макар че постоянно се разхождаш на слънце без шапка.
— Гледам да не прекалявам — възрази Елиса. — От много слънце заприличвам на варените омари на лорд Хари.
— Имаш такава красива кожа! — погледна завистливо Пени към по-младата жена. — Цялата си бяло и розово. Като майка ти. Коса като лен и очи като синьо-зелени скъпоценни камъни. Досущ като нейните.
— Щом казваш. Лично аз мисля, че грешиш. Майка ми беше необикновено красива жена. А аз не съм.
— Не всички мъже мислят така.
— Кажи го на английските лордове. Те мислеха, че съм хубава като брадавица.
Пени поклати глава, за да изрази несъгласието си с нея.
— Знам добре кои жени привличат мъжете — натъртено заяви тя. А после добави тъжно: — И знам на кои изобщо не обръщат внимание.
Тонът на гласа й показваше, че Пени причислява себе си към групата на непривлекателните жени.
Елиса с намръщено изражение се зае да меси втора доза тесто. Докато работеше си мислеше как ли се е чувствала Пени, докато е раснала в сянката хвърлена от сияйната като слънце Глория Сътън.
— Не си струва да притежаваш един мъж, който гледа само външността на жената — додаде след малко Елиса.
— Това са единствените мъже, които изобщо съществуват.
— За Бога, Пени! С тези думи ти зачертаваш половината мъже, които някога са работили в Ладър Ес.
— Всички до един поглеждаха към мен, едва след като се откажеха от бляновете по майка ти. Ако изобщо това станеше някога.
Пени със стиснати устни се зае още по-усърдно да мели кафето. Комбинацията от тъга и примирение, изписана на лицето й, казваше на Елиса повече от всяка дума.
— Кой беше той? — попита Елиса.
— Кой?
— Кой беше мъжът, който не можа да откъсне очи от майка, за да види теб?
Пени застина за миг. След това изсипа последната мярка мляно кафе в тенджерата върху печката и сложи още дърва в огъня. Скоро къкрещата вода започна да ври.
— Какво каза за новия надзирател… как му беше името? — попита Пени.
Решителният, разумен глас принадлежеше отново на познатата стара Пени.
Елиса въздъхна. Не беше усетила, че сдържа дъха си. Ако Пени се поддадеше на напрежението от обсадата на разбойниците и на тъгата по стария си приятел, който пиеше прекомерно…
Не искаше дори да си го помисля.
Бяха изгубили достатъчно, за да рискуваха да се лишат една от друга. Баща й. Майка й. Чичо й Бил, тъй като не беше останало много от него.
Не можеше да изгуби и Пени.
— Хънтър — бързо отвърна Елиса, приемайки с облекчение смяната на темата. — Без господин. Без фамилия. Или, може би, без малко име. Не пожела да уточни.
— Затова ли реши, че е невъзпитан? Знаеш добре, че на запад е нормално да не прибягваш към официалности.
Бузите на Елиса се зачервиха, но не беше само заради топлината на печката. Едва ли можеше да й разкаже за закачената пола и за ръката на Хънтър под гърдите й, нито за очите му, които наблюдаваха щръкналите й под мекия плат зърна.
Объркваха я дори само мислите за него. А разговор на тази тема би смутил и нея, и Пени.
— Значи те е нарекъл Палавка?
— Хънтър ме обвини, че кокетнича с Мики.
— А ти не си ли?
— Разбира се, че не съм! Виждала ли си ме, откакто се върнах у дома, да се усмихвам на онзи дебелоглав глупак?
— Не, но от думите на Мики предположих, че си направила много повече от усмивка.
— Какво? Кога е говорил за мен?
— Всеки път, когато ходи за продукти в селото или пък се отбива в кръчмата.
Значи затова Хънтър се бе отнесъл с такова презрение към нея! Дали бе чул всичко, което се говори?
Отговорът беше очевиден. Хънтър бе чул клюките. И им бе повярвал.
— Мики няма никакво право да говори за мен — заяви Елиса с пребледняло лице. — Нямам нищо общо с похотливите му мисли. Не искам да съм част от тях. Изобщо не искам да имам нещо общо с него.
Пени погледна към девойката, завладяна от силните чувства в гласа й.
— Не се безпокой — нежно й каза Пени. — За твоята майка също се говореше много. Но само се говореше. Дума дупка не прави.
— Тя е била омъжена за човека, когото обича — посочи Елиса. — Ами ако е била неомъжена и мъжът, когото е харесвала не е желаел дори да я доближи, защото не е искал да си има разправии с една кокетка?
Пени погледна във фурната и извади навън бисквитите.
— Затова ли носиш коприна и дантели? — попита Пени. — За да хванеш окото на новия, макар да го смяташ за невъзпитан?
— Какво?
— С тази рокля приличаш на ангел, който току-що е изпаднал от рая.
— Глупости — изчерви се Елиса. — Нося моите глупави английски рокли, защото старите дрехи не ми стават, а нямам пари да си купя нещо подходящо.