И за това колко й бе харесало.
Въпреки туптенето на сърцето й и на неочаквания червен цвят, избил по бузите й, гласът й беше хладен и овладян, докато представяше Хънтър на Пени.
— Пени, това е Хънтър, новият надзирател — обяви Елиса. — Не си прави труда да го наричаш господин. Той не е почитател на официалностите. Хънтър, запознай се с госпожица Пенилоупи Милър.
— За мен е удоволствие, госпожице Милър — каза Хънтър с любезен глас, като се поклони леко.
Пени неочаквано се усмихна и направи лек реверанс.
— Моля, наричайте ме Пени. Така ми казват всички.
— За усмивка като тази и за чаша кафе бих ви нарекъл дори кралица.
Пени се разсмя, възхитена от комплимента му.
— Ще ви го напомня. Добре дошли в Ладър Ес.
Елиса ги гледаше с отворени очи, неспособна да повярва, че любезния, тихо говорещ, пълен с шеги мъж в кухнята е същия груб стрелец, който я бе нарекъл кокетка и буквално бе погалил гърдите й в плевнята.
А тя му бе позволила да го направи.
Това не можеше да го забрави. Доброволно му бе позволила.
Елиса нещастно премести очи от Пени към Хънтър. Той тъкмо поемаше от Пени чаша кафе, като се усмихваше широко и хвалеше силата на напитката.
А на Елиса обръщаше не повече внимание, отколкото на мръсно петно върху пода.
Това ли бе имала предвид Пени? Така ли се бе чувствала, когато някой идиот не я бе забелязвал заради майка й?
Елиса отново погледна към Пени. Виждаше я в нова светлина. На трийсет години Пени беше свежа и привлекателна като маргаритка. Имаше честно лице, сочни устни и няколко тънки бръчици — следи от живота и смеха покрай големите й кафяви очи.
По всички мъжки правила, Пени беше прехвърлила момичешката възраст. Тя беше зряла жена, израснала и набрала сила на границата на една дива страна.
Елиса си спомни режещите думи на Хънтър — „Ако изобщо някога се оженя повторно, ще бъде за жена, а не за разглезено девойче, което не знае какво точно иска.“
По гърба на Елиса пролазиха тръпки от мисълта, че Хънтър може би току-що бе открил тази жена. Макар да си казваше, че не трябва да завижда на Пени, независимо какво щастие я е сполетяло, в устата й киселееше противния вкус на завистта..
В този миг разбра колко силно всъщност я привлича Хънтър. Представата за него с друга жена сякаш дълбаеше почвата под краката й и я оставяше без опора.
„О, Господи!
Това ли е изпитала майка ми — това неочаквано, всепоглъщащо влечение към една-единствена друга личност на земята?
Дали заради това английската благородничка бе изоставила позлатения си лукс, пренебрегнала бе семейството си и бе напуснала страната си… заради един мъж, съвсем малко по-див от страната, която е обичал?
В края на краищата майка все пак е успяла да получи мъжа, когото е обичала.
Дали няма да стана като Пени — стара мома, която не желае никой друг, освен мъжа, който не я иска?“
— Какво мислиш? — попита я Пени.
Елиса с усилие съсредоточи погледа си върху другата жена.
— За кое? — отговори тя с въпрос на въпроса.
— Пак ли ти е пълна главата с балове и карети?
Леко презрителният поглед, който Хънтър й хвърли, върна в миг земята под краката й. Елиса изправи гръб и си върна студения поглед.
— Мислиш за Англия повече от мен — решително й каза тя. — Моите мисли се въртят повече около проблеми, близки до дома.
— Хънтър предложи да изпечем хляб, достатъчен за няколко седмици — додаде Пени.
— Ще мухляса.
— По-добре мухлясал хляб, отколкото никакъв — иронично подхвърли Хънтър. — При всяка възможност ще ловя антилопи и елени. Можеш ли да сушиш месо?
— Разбира се — отвърна Елиса. — Мога и да ловувам.
Хънтър повдигна черните си вежди, но не каза нищо.
— Но мъжете предпочитат да ядат говеждо — добави тя след миг.
— Не можем да жертваме повече крави, докато не разберем колко точно глави имаш — рязко каза Хънтър. — Във всеки случай трябва да имаме достатъчно храна под ръка, за да издържим на обсада.
— Няма да водим война.
— Засега — сдържано изрече Хънтър. — Но ще се наложи, Палавке. Можеш да се обзаложиш. Накарах Мики да направи няколко каци за вода. Подразбрах, че е бил чирак при бъчвар, преди да напусне Бостън.
Елиса едва го чуваше. Все още в ушите й звучаха думите на Хънтър, че войната беше неизбежна, ако искаха да запазят Ладър Ес.
Още откакто братята Кълпепър бяха убили Мак, тя се боеше точно от това.
— Трябваше да дадеш шарения кон на армията — подхвърли Хънтър. После, виждайки недоумението на Елиса, добави: — Тогава те може би щяха да се погрижат да защитят Ладър Ес така, както пазят преселническите кервани.