— Конят не беше всичко, което капитанът искаше — отвърна Елиса.
Хънтър присви очи.
— Теб?
— Да.
— Значи е трябвало да му предложиш малко от онова, което даваш на Мики — сви рамене Хънтър. — Има много начини. Питай което искаш „работещо момиче“.
Елиса усети, че кипва.
— Мики е получавал от мен единствено заповеди — разгорещено възрази тя.
— А-ха — кимна Хънтър.
Изражението му подсказваше , че не й вярва.
— Госпожице Пени — обърна се той към другата жена с глас, който отново беше станал любезен, — ще ми покажете ли някоя свободна спалня.
Пени, която беше доста объркана от поведението на Хънтър спрямо Елиса, погледна въпросително по-младата жена.
— Казах му, че ще спи вътре, защото не ми се иска да го застрелят като предишния ни надзирател — поясни Елиса, без да откъсва очи от Хънтър. — Сега тази идея ми се струва дори още по-примамлива.
Пени я погледна объркано и едновременно с това развеселено.
— Сложи го в някоя от празните спални на горния етаж — нелюбезно продължи Елиса. — Стъпалата скърцат така силно, че едва ли някой би могъл да го изненада насън, независимо колко силно хърка.
— Не хъркам — възрази Хънтър.
— Татко казваше същото. Но, Хънтър, нали знаеш как се променят мъжете с възрастта?
Хънтър присви очи.
Пени беше направо ужасена.
— Палавке, засрами се — скара й се Пени, използвайки детския прякор на Елиса. — Нали знаеш колко са докачливи мъжете за възрастта си. Освен това Хънтър е по-млад от Бил, който пък е с цели десет години по-млад от баща ти.
— Всеки мъж, който ме смята за момиченце би трябвало да е достатъчно стар, за да хърка — мило рече Елиса.
— Разбирам — кимна Пени, като се постара да прикрие усмивката си. — Е, ще имаш възможност сама да разбереш. Ще го сложа в стаята до твоята.
Безпокойство, а и нещо друго, пронизаха Елиса.
— В стаята на родителите ми? — попита тя. — Защо?
— Единствено там има легло, което е достатъчно голямо, за да го побере — поясни Пени.
Елиса понечи да възрази, но после се отказа и само сви рамене.
— Ако хъркаш — закани се тя на Хънтър — отиваш заедно с голямото легло право в детската стая на другия край на къщата. Ще ти допаднат дъгите и пеперудите, които мама беше ми нарисувала по стените.
По лицето на Хънтър премина странно изражение — една болезнена сянка, която докосна душата на Елиса, въпреки гневът й към него. Дали Хънтър не бе изгубил във войната не само жена си, но и децата си? Това определено би обяснило болката, която бе почувствала да преминава под сдържаната, безмилостна повърхност.
— Забрави за детската стая — тихо додаде Елиса. — Ако ти пречи присъствието ми, ще спя на долния етаж при Пени.
Фактът, че Елиса по някакъв начин бе усетила скръбта му, раздразни Хънтър. Не понасяше да бъде прозрачен за девойчета като нея.
— Ще оцелея все някак — рязко отсече той. — Не са ми нужни специални грижи от местната кокетка.
Пени звучно ахна. Враждата между Елиса и Хънтър беше така силна, че почти можеше да се докосне.
А също и желанието им един за друг.
Звукът на мъжки гласове, долетял от другия край на двора, дойде като същинско облекчение за Елиса. Тя започна да нарежда масивните чаши за кафе и глинените чинии върху дългата маса, която преминаваше покрай едната страна на кухнята. До неотдавна Мак и Бил, а също и Джон, Глория, Пени и Елиса седяха там и разговаряха за земята, за добитъка и за смяната на сезоните.
— По-добре побързай да заемеш мястото си — каза Елиса, без да поглежда към Хънтър. — Последният, който седне на масата, трябва да изчисти конюшнята.
Външната врата на кухнята се отвори ведно с думите й. Мики, Лефти и Гимп с бутане се намъкнаха вътре, като всеки се стремеше пръв да седне до масата.
Елиса погледна изкосо Хънтър. После се усмихна.
— Олеле! — възкликна тя. — Мисля, че ти си последния. След закуска с удоволствие ще ти покажа къде стои вилата за тор.
Хънтър не се усъмни в думите й.
5.
Хънтър работеше с греблото за тор така, както правеше всичко останало — чисто, бързо и без излишни движения. Освен това вършеше работата без ненужни възражения — факт, който другите двама по-стари работници от ранчото забелязаха и одобриха.
Кюпид, оранжевата котка, която обитаваше плевнята, го наблюдаваше от близките ясли. Пет черни и оранжеви котенца бозаеха лакомо, без да обръщат внимание на суматохата наоколо. Големите жълти очи на Кюпид оглеждаха сенките за потайни миши движения. Макар и сита в момента, котката беше истински хищник чак до мозъка на костите си.
Гимп премина с неравна крачка по централната пътека, очевидно запътил се към хамбара със зърно, за да вземе зоб за конете в кошарата. Хънтър вдигна за миг глава от пода и го погледна. Гимп му кимна и закуцука малко по-бързо.