— Предполагам, че пак ще ме накарате да подкова този шарен дявол — промърмори Гимп.
— Как позна? — изправи се Елиса.
— Прибирането на кравите от планината е трудна работа, а едва ли ще ви се иска да го свършите на крака.
— Не е нужно да се подковава Леопард — намеси се Хънтър. — Елиса няма да се отдалечава от къщата.
— Мога да обрежа и да изпиля копитата му вместо теб — предложи на Гимп Елиса, като игнорира думите на Хънтър. — Само с чука няма да мога да се справя.
Вратата на преградата на Бъгъл Бой се отвори и затвори с подчертано рязко движение. Хънтър се отдалечи по пътеката между яслите.
Гимп и Лефти се спогледаха и продължиха по пътя си с учудваща скорост. Още от закуска бяха научили, че малката им господарка и новият надзирател не се спогаждат по ред въпроси, особено когато ставаше дума Елиса да разведе Хънтър на кон из Ладър Ес.
— Кажи ми после кой е спечелил — подхвърли Гимп, преди да излезе на двора.
Елиса раздразнено изгледа празната врата. Бързо изтръска кожената престилка, смени ножа с четка и изведе Леопард навън. Конят нямаше нито юзда, нито оглавник, нито дори въже. Елиса го насочваше само с подръпване на гривата и тихо изречени заповеди.
— Бягаш ли? — предизвикателно й подвикна Хънтър от следващата след тази на Леопард ясла.
— Леопард обича да го тимаря на чист въздух — леко се усмихна Елиса. — Заповядай да помогнеш, ако искаш.
За огромна изненада на Елиса, Хънтър отвори вратата на преградата, пресече я и излезе в ограденото пространство навън.
Леопард извърна глава и сви ушите си в явно предупреждение.
— Спокойно, момчето ми — успокоително му рече Хънтър. — Няма да нараня нито един косъм от шарената ти кожа.
Елиса едва позна гласа на Хънтър. Вместо резкия, дрезгав тон, който вече бе привикнала да чува, той използваше същият подкупващ глас, с който се бе обърнал към Пени.
„Навярно лесно мога да привикна към този глас — помисли си Елиса. — Действа ми така, сякаш ме галят с ръкавица от черно кадифе.“
Мисълта я накара тайно да потрепери.
Леопард пристъпи неспокойно и размърда уши.
— Кротко, Леопард — тихо му заповяда Елиса. — Всичко е наред. Нали виждаш — наоколо няма нито въже, нито превръзка за очи. Аз съм с теб, момчето ми. Никой няма да те нарани.
В продължение на няколко бавни вдишвания Леопард измери Хънтър с неспокойни очи. След това изпусна рязко въздух през ноздрите си, извъртя се така, че да може да наблюдава Хънтър, без да се налага да обръща глава и бавно изправи уши.
Елиса продължи монотонно да му повтаря успокояващи думи. Към нея се присъедини много по-плътния глас на Хънтър. Леопард ги слушаше и помръдваше с уши. След няколко минути той изпръхтя отново, тропна с крак и побутна Елиса да се заема с разресването му.
— Обичаш да те решат, нали? — каза му тя. — Е, аз пък обичам да го правя, значи сме квит.
Без да престава да му повтаря с монотонен глас успокоителни думи Елиса започна да разресва високия кон.
Хънтър не каза нищо, но беше впечатлен от способността на Елиса да се справя с безпокойството на жребеца.
След няколко минути на Хънтър му стана ясно, че за Леопард ресането е много по-привлекателно от желанието му да стъпче някого. Явна опасност нямаше, така че той бавно отдалечи дясната си ръка от револвера си.
— Как успяваш да го накараш да ти вярва? — попита Хънтър.
— Всичко започна още с раждането му — поясни Елиса, докато решеше лъскавата козина на Леопард. — Чистокръвната арабска кобила на майка ми беше заплодена от един мустанг, избягал от шошоните.
— Значи оттам идват петната на Леопард — додаде Хънтър. — Шошоните търгуват с племето на остроносите, които отглеждат най-добрите коне от Ирландия до тук. Техните апалуси4 са известни в цялата прерия..
— Същото казва и Бил. Майка ми беше прекалено разстроена, когато разбра какво се е случило, за да се вслуша в думите му.
— Защото жребчето е нямало да бъде чистокръвно?
— Отчасти. Но преди всичко защото кобилата беше прекалено стара, за да може да износи още едно жребче. Умря, когато роди Леопард.
Хънтър тихо подсвирна.
— Намерихте ли друга кобила, която да го приеме?
— Не. Леопард се роди извън сезона. Нямаше други кобили, които да кърмят жребчетата си.
Хънтър мълчаливо погледна големия жребец. Не му личеше, че е преживял тежки мигове като жребче. Конят беше едър, добре сложен и очевидно много силен.
— Какво направи майка ти?
— Искаше да застреля жребчето, вместо да го гледа как умира от глад, но аз я помолих да ми даде възможност да се опитам да го спася.
Спомените я накараха да се усмихне и тя продължи още по-енергично да реше едрото, лъскаво туловище. Леопард изпусна въздишка, която прозвуча почти като доволен стон и притвори очи, очевидно наслаждавайки се на докосването на четката.