— Избърсах Леопард с топъл, груб парцал, също както кобилата би го облизала с езика си — продължи да разказва Елиса. — След това му помогнах да се изправи. Той падна, но аз го изправих пак. После го разтрих целия със същия онзи парцал. Цял ден и цяла нощ останах при него и му говорих.
С едва прикрито напрежение Хънтър следеше израженията, които се сменяха на лицето на Елиса — тъгата за умрялата кобила, радостта за жребчето, смеха от опитите му да се изправи и, преди всичко, любовта към опасния жребец, който сега стоеше почти заспал под нежните й ръце.
Изведнъж Хънтър осъзна, че Белинда не бе обичала животните. Не по този начин. Белинда избираше конете по цвета им, а котките — в подходящ за дрехите й десен. На времето това му се бе струвало забавно.
Колко глупав беше!
Всъщност все още беше глупав.
Иначе едва ли щеше да усеща напрягане в слабините, само като гледа как една кокетка тимари коня си.
— С какво го захрани? — попита Хънтър с почти груб глас. — Със захарна каша ли?
— Имахме дойна крава, понеже майка ми обичаше масло и сирене. Пени и аз откраднахме една бутилка мляко. Отначало Леопард не знаеше какво да го прави.
Конят премести тежестта си. После обърна глава и близна един дълъг, рус кичур, който се бе измъкнал от набързо направения кок на Елиса.
Без да губи ритъма на ресането тя отметна косата си извън досега на коня.
Леопард протегна шия и дръпна прическата й с еластичните си устни.
Елиса през смях сгълча шеговито Леопард, остави четката върху пъстрия му гръб, прихвана косата си с две ръце и отново я зави на тила си.
Хънтър полека въздъхна скришом. Опита се да не обръща внимание на внезапно заструилата във вените му кръв. Доста време щеше да му е нужно, за да забрави гледката на цялата тази копринена, лененоруса коса, която се стича буйна и свободна по морскозелената рокля на Елиса.
А също и ръцете й, така бързи и изящни.
Какво ли щеше да бъде, ако тези ръце се плъзнеха по тялото му?
После диво се изруга наум, загдето беше такъв глупак, че изобщо си го бе помислил.
— Ето така научих Леопард да пие мляко — поясни Елиса, като отново хвана четката.
Хънтър само изръмжа подканващо. Не посмя да каже нищо. Знаеше, че гласът му ще прозвучи прекалено дълбоко, прекалено пресипнало и грубо, поради силата на желанието, което разкъсваше тялото му.
— Потопих един кичур коса в млякото и намокрих устните му — продължи Елиса. — След известно време той схвана идеята ми и започна да смуче кичура.
Хънтър погледна към големия жребец и се опита да си го представи като малко конче. Беше невъзможно.
— След няколко дни го научих да бозае от истински биберон, но той никога не забрави началото. Обича да хапе с устни косата ми, сякаш всеки път очаква по нея да има мляко и мед.
Хънтър не каза нищо. Беше прекалено зает да мисли как ли би се почувствал, ако разпуснеше този кок и заровеше лице в чистата, уханна коса на Елиса.
А след това щеше да протегне ръце под коприната и да достигне до още по-нежната и сладка плът.
Елиса нямаше да му се възпротиви, точно така, както не се бе противила в плевнята.
Господи, никога никоя жена не му бе отговаряла по този начин, така трескаво. Никога не бе усещал женското дихание така неочаквано да се накъсва в унисон с неговото.
Нощ след нощ тя щеше да бъде огън, горящ само за него — буен и несдържан. А за нея той щеше да бъде същото, за да я изгори чак до дълбините на гладната й, чувствена душа.
Побиха го тръпки от желание при всички тези мисли за… за девойката, за нощта и за огъня.
Поне в едно отношение Елиса се отличаваше от Белинда. Белинда се бе показала пресметлива. А Елиса беше прекалено безразсъдна, за да прояви подобна мъдрост.
Добре щеше да бъде да се люби с нея. Дяволски добре. Може би дори си струваше да се ожени за нея.
Хънтър чу собствените си мисли и замръзна.
Нима още не бе научил урока си? Нима Тед и малката Ем бяха умрели напразно?
Шокиран и разгневен от собствената си необуздана сексуалност, Хънтър отново си спомни какви бяха последствията от това, че бе избрал за своя жена едно момиче, само поради това, че караше кръвта му да кипи буйно.
Как изобщо бе възможно отново да си помисли да се окове с една друга Белинда? С едно друго сексапилно момиче, облечено в женски дрехи.
Момиче, което бе заменило живота на децата си за една бърза интрига със съседа си, докато мъжът й водеше война на хиляди километри от нея.