Ясно изразено чувство на нереалност обхвана Елиса. Сякаш гледаше към света от другата страна на лупа. Спомни си за миг историята на Луис Карол, за която говореше цял Лондон, тъкмо когато си тръгваше.
Точно така се бе чувствала горката Алиса.
Може би трябваше да предложи чай на този Шапкар5, възседнал муле.
Тази мисъл насмалко не разсмя на глас Елиса, но тя се боеше даже да си отвори устата, тъй като оттам щеше да излезе само писък. Маската й на спокойствие не беше нищо друго, освен това — една маска.
Всъщност страхът стискаше все по-здраво и по-здраво Елиса в ноктите си. Чувстваше се така, сякаш костите й щяха да се натрошат, ако направеше едно погрешно движение.
— Явно не съм изразила добре мисълта си — предпазливо додаде Елиса. — Нямам никакво намерение да се омъжвам за вас.
— Нямаш проблеми. Не искам да държа в окови никого. Но, ако не съм аз, тогава ще е Аб, а той се оправя добре с момичетата. Каквато си дребничка, може и да не дочакаш Коледата. Честен кръст.
Елиса преглътна мъчително, за да спре стомаха си, който напираше да изкара всичко навън.
— Господин Кълпепър — изрече тя с отчаяно спокойствие. — Нямам намерение да се омъжвам за никого.
Ездачът кимна енергично.
— Чух к’во ми каза — отвърна той. — Може тъй да е най-добре. Момчетата взеха да стават неспокойни. Сигур ще поутихнат като разберат, че в ранчото има цяло едно момиче плячка.
— За какво говорите, за Бога? — попита с изтъняващ глас Елиса.
— Ами, не се махаш, не щеш да се жениш, значи ни остава да се погоним наоколо.
Гейлорд плесна бедрото си така силно, че се вдигна прах.
— Е, на туй му викам живот! — ликуващо възкликна той. — Истински живот!
Мулето размърда уши, но после се върна към старото си занимание — следенето на кучетата, които обикаляха в кръг на около двайсет метра от ездачите, като лаеха яростно.
Елиса само гледаше вцепенено към Гейлорд, който се кискаше със звук, наподобяващ кукуригането на петел.
— Рекох му аз на Аб, че старият Гейлорд ще осигури ранчото за момчетата, без да се вдига много шумотевица. Нали знаеш, онез войничета янките само чакат да дотърчат.
После Гейлорд внезапно спря да се хвали с хитростта си и огледа Елиса с такава неприкрита похотлива пресметливост, че кръвта й се смръзна във вените.
— Е, на Аб сигур ще му стане хубаво, ’щото той все си мисли, че старият Гейлорд е пипкав и тъп кат’ пън — добави Гейлорд.
Елиса насмалко не кимна в съгласие с последните му думи.
— Аб все обича да казва как сока на татко таман бил на пресъхване, когато ме направил на най-малкото момиче на Търнър. Божичко, каква сила само имаше за такваз дребна женица. Аб още се усмихва, като си спомни за нея. Ам’че тя му е била първото момиче! Татко само я е гласял по негов вкус.
Елиса замаяно осъзна, че сдържа дъха си. Застави се насила да диша. В същото време се стараеше да не разбира какво казва Гейлорд Кълпепър.
Мулето послушно изпълни побутването му и се приближи към оградата.
— Надявам се да имаш достатъчно сили — подхвърли Гейлорд. — Щото аз и момчетата направо сме се спекли.
Елиса предпазливо отстъпи от оградата. Да демонстрира смелост беше едно нещо. Безразсъдството, обаче, беше нещо съвсем друго.
Само глупак би останал на една ръка разстояние от Гейлорд Кълпепър.
— Е, не бягай де — възрази Гейлорд. — Няма да те грабна и да препусна с теб. Искам само да пипна тез’ цицки. Изглеждат направо…
— Не — прекъсна го с дрезгав глас Елиса.
— Е, ама туй хич не беше приятелски речено.
Гейлорд се смъкна от мулето си с поразителна скорост и се залепи на оградата. Елиса едва успя навреме да отскочи извън обсега на дългата му ръка, за да не му позволи да я сграбчат хищните му пръсти.
Леопард отстъпи и присви уши, давайки на Гейлорд ясното предупреждение какво ще се случи, ако влезе в ограденото пространство.
Гейлорд възседна отново мулето си и се взря в жребеца.
— Хората казват, че бил убиец.
Елиса не отговори нищо.
— Е, добре. Аб си е наумил да го обязди, ама сега го няма. Аз пък направо умирам да пипна тез цицки. Разкарай коня или ще го гръмна.
Макар Гейлорд да говореше със спокоен ритъм, нямаше нищо бавно в движението, с което посегна към револвера си.
— Не! — извика Елиса.
Зад гърба й се разнесе пушечен изстрел, който заглуши писъка й. Куршумът се заби точно пред предните крака на мулето и го накара да отстъпи.
Гейлорд застина в седлото си със същата лекота, с която бе посегнал за оръжието.