— От моето място определено не изглеждаше изплашена.
— Само един глупак показва страха си пред хищник, а аз, противно на мнението ти, не съм такава.
Хънтър едва чу думите й. Прекалено силно го бе погълнало усещането за мекотата на кожата й от вътрешната страна на ръката й, за наситения синьо-зелен цвят на очите й и за слабото треперене на краката й.
— Следващия път, когато видиш някой от братята Кълпепър — каза той с пресипнал глас — бягай през глава на другата страна.
Елиса само кимна рязко.
Бързото движение прати по дължината на косата й една мъждукаща вълна от светлина. Над бузите й се спускаха бледозлатисти кичури. Един от тях се беше допрял до треперещите й устни.
Хънтър въздъхна така дълбоко, че звукът беше едва доловим. С нежно движение той погали и същевременно отмахна косата на Елиса от лицето й, без дори да помисли какви изводи би могла да си направи тя от подобно негово действие.
Мекотата на косата й му подейства като допир на огнен пламък върху кожата му. Едно прекъсване в дишането й и бавното спускане на клепачите й му подсказаха, че тя усеща чувствения огън на взаимното им привличане така силно, както и той самият.
Дъхът на Хънтър излезе накъсано от дробовете му в подобие на името й — Елиса. Много нежно той отмахна косата от устните й и хвана лицето й от едната страна с пушката си, а от другата с дланта си. След това бавно се наведе към нея.
Затръшването на врата сложи край на смълчаното напрежение досущ пушечен изстрел.
Хънтър подскочи така, сякаш го бяха застреляли.
Отдръпна ръцете си от лицето й и се обърна с гръб към Елиса. Без дори миг колебание сложи ръка на най-горния напречник на оградата и се прехвърли от другата страна с едно леко, котешко движение.
По пътеката между бараката на ратаите и плевнята вървеше Мики. В ръцете му нямаше оръжие. Дори да бе забелязал ездачите, той не бе взел никакви предпазни мерки срещу евентуалното им завръщане.
Освен ако Мики не бе прекарал последните минути по корем в бараката, тъй като се бе изплашил да не пострада собствения му нежен задник, иронично си мислеше Хънтър.
— Добро утро — подхвърли Хънтър. — Малко късно ставаш за работа, а?
— Порязах си ръката и трябваше да я превържа.
Мики размаха лявата си ръка пред лицето на Хънтър. Около дланта му беше намотан мръсен парцал.
— Развържи го — каза Хънтър.
За миг Мики застина с поглед вперен в него.
Каквото и да бе изписано в сивите като гранит очи на Хънтър, то му подейства убедително. Без нито дума Мики разбинтова ръката си.
Хънтър не откъсваше поглед от очите на Мики. Погледна към дланта му, едва когато превръзката падна от ръката на младия мъж. През кожата минаваше една плитка драскотина.
— Не си е струвало безпокойството — подхвърли Хънтър.
Мики го изгледа намусено.
— Не чу ли, че кучетата лаят? — тихо попита Хънтър.
— Проклетите кучета все си лаят.
— Може би защото в храстите постоянно се крият разбойници, които само чакат удобен случай да се промъкнат в ранчото.
— Не — проточено възрази Мики. — Кълпепъровите момчета няма да посмеят открито да се размотават насам-натам, докато армията държи пътя под контрола си.
— Ако искаш, заложи дори главата си за правотата на твърдението си. Но не рискувай живота на госпожица Сътън.
— Аз нямаше…
— Следващият път, когато кучетата лаят — студено го прекъсна Хънтър, — ще очаквам да видя оръжието ти да наднича от прозореца в търсене на цел. Иначе нищо чудно хората да се замислят над твърдостта на характера ти.
Мики стисна устни, но сдържа езика си зад зъбите.
— Къде са Лефти и Гимп? — запита Хънтър.
Младият мъж не отговори веднага, най-вече защото беше зает да гледа Елиса, която бързаше към къщата.
— Навярно броят крави — промърмори Мики.
Очите му проследиха Елиса, докато тя не се скри в сянката на верандата, която се издигаше на цялата предна част на къщата.
— Къде? — попита Хънтър.
— А?
— Гледай към мен, когато ти говоря.
Острият като нож заповеден тон на Хънтър привлече вниманието на Мики. Той побърза да обърне неспокойно глава към надзирателя.
— Къде работят Лефти и Гимп? — рязко повтори Хънтър.
— Към Пещерния ручей и оттатък, както им нареди. Не бяха много радостни от тази работа. Случвало се е да застрелват хора от Ладър Ес нататък.
— Затова им се плаща двойно.
— А? А на мен не.
— Побързай да привършиш каците за вода. Ако все още настояваш да получаваш надницата на стрелец, трябва да ме убедиш, че си заслужава човек да ти я плаща. Стига да можеш да ме убедиш.