— По-малко от сто. Мъжете започнаха да попадат на засади. Само за една седмица от всичките работници на Ладър Ес останаха само Мак, Мики, Лефти и Гимп. А после убиха и Мак.
— Опитвал ли се е някой да прекъсне водата към къщата на ранчото?
Елиса го погледна изненадано. Замислено прехапа долната си устна.
— Водата спря на няколко пъти, преди да убият Мак — бавно отвърна тя.
— Открихте ли някакви следи?
— Мак не ми каза дали е намерил следи. Просто поправяше счупеното.
— Мак добре ли разчиташе следи?
— Той беше най-добрият ни следотърсач. Тъкмо затова татко го бе довел на запад със себе си. Преди това е бил ловец. После загубил ръката си в един бой с индианците и се заел да работи като фермер.
Хънтър погледна Елиса изкосо.
— Мак — промърмори той. — Това цялото му име ли беше?
— Маколи Джонстън.
— Маколи — усмихна се леко Хънтър. — Баща ми ми е споменавал за един планинец с това име. Негова заслуга са няколко маршрута, които водят оттук до Орегон.
— Това е бил Мак. Звучи странно, но той беше много по-добър фермер от баща ми. Мак познаваше животните. Предпочиташе ги пред хората. Особено пред жените.
— Напълно разбираемо.
Елиса погледна ядосано Хънтър.
Той не й обърна внимание.
— Мак смяташе, че говедата могат да презимуват навсякъде, където бизоните или лосовете успяват да оцелеят през зимата — додаде Елиса.
Хънтър повдигна вежди чак до тъмната периферия на шапката си.
— Чух да се споменава за тази идея в Тексас — рече той. — Някои хора смятаха да откарат говеда на север, но не само за клане, а и за да ги развъждат в Монтана и Уайоминг, а може би дори в Дакота.
— И какво стана?
— Не знам. Те тъкмо събираха стада, за да ги водят към Канзас, когато аз отидох на война.
Хънтър се надигна в седлото и огледа околността с бавен, проницателен поглед. Единственото движение, което забеляза, бяха черно-белите петна на кучетата, които тичаха из тревата и сред боровете.
— Щом дългорогите говеда могат да преживеят зимата в Монтана — продължи Хънтър, — те със сигурност ще успеят да наддадат тегло през лятото. Сигурен съм, че мястото е добро за отглеждане на говеда.
— Нашите говеда се справят добре със зимните студове.
— Но тук зимата не е така сурова, както в Монтана.
— Не е студено в долината, където се намира къщата. Но нагоре из тези високи каньони става доста студено, а снегът е дълбок.
— Значи оставяте кравите да презимуват по високите пасища? — изненадано попита Хънтър.
— Не сме го правили умишлено.
Елиса дискретно подръпна надолу яката на плътния си костюм за езда, опитвайки се да вкара малко свеж въздух под твърдия плат.
Хънтър погледна само веднъж и побърза да извърне глава, като ругаеше под носа си. Кожата й беше бледа и съвършена като източна перла.
— Някои от най-дивите говеда остават тук през цялата година — поясни Елиса. — Едно от тях е един злобен стар шарен бик, рогата на който имат разстояние близо два метра между върховете си.
— През цялата година казваш, а? — замислено подхвърли Хънтър.
Елиса кимна мълчаливо.
— Проклятие — промърмори той.
Тя се разсмя, привличайки към себе си погледа на Хънтър.
— Мак го наричаше с това име — Проклятие — обясни Елиса. — Отдавна щеше да го е застрелял, но татко не даваше. Той обичаше опаките, опасни животни.
— Струва ми се, че ще е добре да изпратим Проклятие на армията.
— От това добиче чакай само неприятности. Ако сложиш в едно стадо Проклятие, всичките животни ще се втурнат да бягат панически. Оставиш ли го на мира и той не те закача. Всъщност…
Елиса млъкна по средата на думата, възпряна от един рязък жест на Хънтър. Той спря Бъгъл Бой на място. Елиса понечи да го попита какво не е наред, после премисли и замълча.
Хънтър се ослушваше с онази напрегната неподвижност, която Елиса за първи път бе забелязала у него, когато го бе видяла да излиза от мрака пред верандата предишната вечер. После той бавно наклони глава на една страна и я обърна първо на едната страна, после на другата.
След няколко минути Хънтър се намести в седлото си и побутна Бъгъл Бой да тръгва отново.
— Какво стана? — попита Елиса.
— Мисля, че чух нещо — сви рамене той. — Може би е бил само вятърът в онези клисури горе в планината.
Скритата му в ръкавица ръка махна в посока на Рубиновите планини, които се извисяваха от лявата страна на ездачите.
— Събирате ли сено за през зимата? — попита Хънтър.
— Обикновено да. Шотландските и английските крави, които Мак предпочиташе, изобщо не са така добри в търсенето на храна под снега, както дългорогите говеда.