Елиса размърда полата на костюма си с надеждата да вкара малко свеж въздух към краката си. Дрехата прилепваше към тялото й като топъл компрес.
— Но питомните крави дават много повече месо — възрази тя сама на себе си. — Дългорогите говеда са кльощави като елени и два пъти по-диви.
Хънтър се усмихна леко и изхъмка окуражително, за да покаже, че я слуша. Тя говореше, а очите му непрестанно оглеждаха околността.
Елиса продължи с описанието на достойнствата на херефордските говеда, които притежава Ладър Ес. След това спомена по-широко разпространената млечна порода холщайн. Накрая завърши с агресивните дългороги говеда и масивните волове.
Всички те бяха част от добитъка на Ладър Ес. Разнообразието от породи бе дошло на запад заедно с имигрантските кервани. Животните бяха следвали стопаните си, дотам, докъдето се простираше водата, годна за пиене и тревата, годна за паша. После добитъкът биваше изоставян. Някои от тях изяждаха индианците, други лешоядите, трети подивяваха, а част беше отишла в Ладър Ес.
Обширните познания на Елиса за положителните и отрицателните страни на всяка порода говеда изненада Хънтър.
Още по-голяма бе изненадата му от плана й да подобри качеството на добитъка в Ладър Ес. Елиса смяташе да увеличи броя на белоглавите говеда, които даваха повече месо и постепенно да прочисти стадото от млекодойните крави, воловете и неуправляемите дългороги говеда. В плановете й влизаше дори поставянето на огради, които да държат настрана мустангите и подивелите крави.
Хънтър слисано и заинтригувано слушаше мечтите на Елиса. Във времето, когато малцина заселници си правеха труда да събират сено за храна на животните през зимата, Елиса искаше да засажда внесена от Европа люцерна, която беше много по-хранителна от ливадната трева. Освен това имаше идея да напоява не само зеленчуковите лехи и овощната градина, които Ладър Ес вече имаше.
На едно от челните места във списъка й с мечти бяха поставени конете. Елиса искаше да развъжда пъстри коне, които да имат силата и скоростта на Леопард. Смяташе внимателно да огледа кобилите, когато съберяха стадото мустанги за армията. Най-добрите искаше да остави и да ги заплоди от Леопард.
— А какво ще кажеш за жребец като Бъгъл Бой? — попита Хънтър.
— Той е кръстоска между арабски кон и английска кобила, нали? Навярно ирландски ловен кон?
Хънтър само кимна.
— Съвършени крака, широки гърди, мощен, но с елегантни движения — продължи Елиса, като оглеждаше коня на Хънтър.
А също и самия Хънтър.
— Спокойни очи и достатъчно разстояние между тях, където да се побере ум, ако изобщо някога реши да го използва — добави Елиса. — А под всичките тези мускули и инат се крие кротък нрав…
Закачливите й думи внезапно се смениха от изненадан писък. От долчинката на трийсетина метра от тях изхвръкна като шарена лавина един огромен бик.
Привел рога напред, хвърлящ чимове трева и пръст с копитата си на всяка своя стъпка, дългорогият се носеше право към Леопард.
— Бягай! — изкрещя Хънтър.
Елиса силно дръпна юздите на Леопард и заби пети в хълбоците му, като същевременно сграбчи пушката, затъкната в кобура на седлото. Бикът беше толкова близо, че се виждаше бялото на изблещените му очи и накъсаното му дишане.
Ужасена видя, че животното е вече прекалено близо. Нямаше да има време за изстрел. Господи, този бик наистина беше бърз!
Елиса трескаво обърна Леопард и измъкна оръжието от кобура. Вдигна го за изстрел, макар да знаеше, че вече беше прекалено късно.
Бикът вече се беше насочил да ги намушка. Рогата му проблясваха зловещо.
Един след друг изтрещяха три пушечни изстрела, които бяха направени толкова начесто, че прозвучаха като един кратък гръм.
Шареният бик се наклони, направи още една крачка и се строполи в краката на Леопард. Едрият кон залитна, преди да успее отново да стъпи здраво на крака и продължи своя бяг.
Елиса с мъка успя да го спре.
Все още насочил пушката си към добичето, Хънтър насочи с колене Бъгъл Бой към падналия бик. Привикнал на изненадите, шумовете и кръвта на битките, Бъгъл Бой се подчини, макар ушите му да потрепваха нервно, а крачките му да бяха малки и отсечени.
Говедото беше съвършено мъртво. Два от трите куршума бяха преминали през сърцето му.
Хънтър вдигна глава и видя Леопард на не повече от десет метра да приближава със ситни крачки и неспокойни очи. Елиса беше пребледняла, но дулото на пушката й сочеше към падналия бик, без да потрепва.
Очите на Хънтър се плъзнаха като бързи ръце по тялото й, като търсеха някаква следа от нараняване. Не се забелязваше нищо подобно. Изпусна дъх облекчено.