— От това, което дочух, за кучетата не е останала много работа покрай добитъка в Ладър Ес — сухо рече Хънтър.
Елиса не възрази. Крадците систематично грабеха живата стока на ранчото.
Още един такъв месец и щеше да фалира.
„Хънтър е прав — нещастно си помисли тя. — Наистина ми трябва надзирател на каубоите, който да борави добре с оръжие.“
— Дали ще се намери нещо друго за храна на коня ми, освен сено? — попита Хънтър. — От доста време Бъгъл Бой кара само на трева.
— Разбира се. Последвай ме.
Елиса слезе от верандата.
— Няма нужда — рече Хънтър. — Ще се оправя и сам, стига да ми укажеш накъде да вървя.
— Не знам защо ми се струва, че много по лесно издаваш указания, отколкото ги приемаш.
Черните му вежди отново се вдигнаха.
— Винаги ли си такава палава?
— Разбира се — отвърна Елиса. — Същото ми казваше и чичо Бил, защото още щом започнах да ходя се катерех на коленете му, за да дърпам брадата му.
Хънтър пропусна Елиса пред себе си в мрака. Тя спря за миг, за да каже няколко успокоителни думи на коня му. Тънкият, ясен аромат на жена погали носа на Хънтър и накара гърдите му да се свият така рязко, че едва успя да си поеме дъх.
„Също като огряна от слънцето ливада — помисли си гладно Хънтър. — Ухае на чисто, на сладко и горещо.
Най-вече на горещо.“
С присвити очи Хънтър изгледа момичето, което вече се отдалечаваше от него.
Бедрата на Елиса деликатно се полюляваха на лунната светлина в нежната коприна на роклята, която само допреди две години беше модерна в Англия. Катовете дрехи се повдигаха дори от най-слабия повей на вятъра и разкриваха бледото сияние на чорапите отдолу.
Хънтър се насили да диша дълбоко, въпреки че цялото му тяло се беше напрегнало при вида на стройните й глезени, които лунната светлина и дрехата й галеха на всяка нейна крачка.
„Успокой се, войниче — рязко си каза той. — Тя е само още една празноглава кокетка като Белинда. Само се чуди как да завърти големите си очи или да прекара нежния си розов език по пълната си долна устна.
Трябваше да проявя повече разум и да не захапвам примамката още първия път, когато Белинда ми я показа. Но, уви.
Сега вече знам.
А цената за знанието ми платиха моите деца.“
Хънтър мрачно измести назад в ума си грубата истина, че се бе оженил за неподходящо момиче. Историята вече беше само минало.
Подобно на войната, която му бе отнела всичко, с изключения на неговия живот и този на брат му.
„Мъртви и погребани, всичките. Белинда и Тед, и Ем. Нищо не мога да сторя, освен това, което правя в момента — да открия братята Кълпепър и да им дам правосъдие колкото е възможно по бързо.
Как ли се справя Кейс? Надявам се, че Бог не му е позволил да намери повече Кълпепърови, отколкото може да застреля наведнъж.“
Но всъщност Хънтър не беше истински загрижен за по-младия си брат. Кейс беше влязъл във войната между Севера и Юга като момче и беше излязъл като мъж, силен и твърд като кремък, и дори още по-безпощаден.
— Хънтър?
Нежният й шепот прозвуча като ласка в мрака. Хънтър почувства, че кръвта му кипва противно на волята му.
— Не си търси белята — отвърна й той.
„Страхотен съвет — язвително си каза наум. — Май ще е добре сам да се възползвам от него.“
Хънтър изруга под нос и последва момичето, което бе влязло под кожата му със скоростта на опарване от коприва.
Хванал юздите на Бъгъл Бой в лявата си ръка, Хънтър следваше Елиса през редуващите се лунна светлина и сянка. Духаше постоянен хладен вятър. Спряха чак когато прекосиха целия прашен двор пред къщата на ранчото.
Сякаш от нищото пред тях израсна разкривената от времето ограда на малката поляна пред конюшнята. На десетина метра по-назад се чернееше стръмния покрив на плевнята. Отвътре се носеше смесената миризма на коне, на сено и прахоляк. От тръбата, която пълнеше коритото за водопой, неспирно се отцеждаха капки. Капките една след друга пускаха по повърхността на водата кръгове, които блестяха на лунната светлина.
Несъмнено стопаните на ранчото не бяха заложили нищо нито на случайността, нито на мързела.
Ладър Ес беше построено от край до край от човек, който бе имал сериозни планове за бъдещето. В добавка към солидната двуетажна къща, направена от цели дървета и дебели дъски, имаше още една неугледна барака за спане на ратаите, плевня с няколко кошари покрай нея, друга голяма оградена площ малко по-встрани, малка овощна градина, голяма зеленчукова градина и дори помещение за опушване на месо.
От кошарите долиташе ритмичния звук на капещата вода, която пълнеше коритата за водопой на животните. Откъм градината се носеше миризмата на пръст и на билки. За Хънтър този смесен мирис беше като парфюм, по-съблазнителен дори от наситена миризма на магнолии, която Белинда много харесваше.