— Е? — припряно го подкани Елиса.
— Възможно е да е преминал оттук по всяко време след последния дъжд.
— Преди три дни?
— Следите навярно са от днес — поясни Хънтър. — Ръбовете им още не са изсъхнали.
После намести по здраво шапката на главата си.
— Но пък тук е влажно и сенчесто — добави той. — Трудно е да се каже от колко време са. Още по-трудно е да се познае от кого са. Навярно просто е бил някой скитник, който е търсил вода за коня си.
— Значи мислиш, че Проклетия просто е пощурял?
— Случва се понякога, както вече казах.
Елиса изглеждаше облекчена от отговора му.
— Боях се… — започна тя, но замлъкна насред думите си.
— Аз също.
Тя погледна Хънтър с изненада.
— Така ли? — недоверчиво попита Елиса. — Определено нямаше такъв вид.
— Нито пък ти. Цяло чудо е, че Леопард не те хвърли от седлото, като се има предвид как се извъртя и скочи настрана.
— Ако не беше отскочил Проклетия щеше да ни прободе.
Хънтър замълча. Тази картина му се явяваше със смразяваща упоритост, откакто дългорогият беше изскочил от храсталака.
— Е — въздъхна Елиса, — Проклетия беше единственото ни пакостливо говедо, така че подобна случка едва ли ще се повтори.
Хънтър кимна утвърдително, но въпреки това не прибра оръжието си в кобура.
Елиса усети, че отново я обхваща неспокойство. Хънтър явно се боеше от същото, от което се страхуваше и тя самата.
Възможно бе Проклетия да е бил изплашен и подгонен по долината, докато накрая не бе изхвръкнал срещу тях като куршум от пушка.
И подобно на куршум Проклетия можеше да я убие.
8.
— Проклети мухи — промърмори Елиса.
Тя потърка буза в рамото си, за да обезкуражи насекомото, но продължи да дои кравата Сметанка, без да спира. Мухата побръмча още малко наоколо, после отлетя да досажда на конете.
Млякото църцореше в кофата и се пенеше. Сметанка продължаваше да хрупа сено с волско търпение, дори когато я дояха.
Кюпид мъркаше настойчиво и гледаше всяка струйка мляко с алчните си жълти очи.
— Ще си получиш дажбата, коте — успокои я Елиса, — но първо трябва да издоя достатъчно за пудинг и сос, за мляко и сирене.
Елиса доеше ритмично, със затворени очи, опряла буза в топлия хълбок на кравата. Бавно започна да си тананика любимия си валс. Заедно с мелодията в главата й се завъртя представата как танцува с Хънтър.
Може би трябваше да спомене на Пени, че няма да е лошо някой път да потанцуват валс. Хънтър беше готов да направи всичко за нея.
Тази мисъл я накара да извие устни в усмивка. През последните осем дни, откакто Хънтър беше дошъл в Ладър Ес, Елиса беше прекарала много часове на коня в обиколки из земите на ранчото. Само с него.
Нито веднъж той не бе нарушил деловия характер на отношенията им.
Сигурно й се бяха привидели нежността и гладът в очите му в деня, когато Гейлорд Кълпепър бе дошъл да я заплашва и Хънтър почти я бе целунал.
Почти.
Господи, тя изобщо не беше предполагала, че би могла така силно да желае нещо, което никога не бе имала.
Една мечта, това беше всичко.
Но след това, когато миг по-късно бе погледнала в очите му, тя беше разбрала, че желанието й изобщо не беше само мечта. Беше видяла отломките от синьо и зелено, разбити сред живачния блясък на очите му, а покрай тях пламтяха загрижеността и желанието му.
Желанието му да я има.
Споменът спохождаше Елиса също тъй често, както неспокойната топлина, която обливаше тялото й. Няколко пъти се бе събуждала от сънища, които я караха да се изчервява само при спомена за тях. Никога в живота си не бе лягала гола с мъж по този начин.
Освен с Хънтър в сънищата си.
Защо не се опитваше пак да я целуне? Сигурно се досещаше, че тя няма да му откаже. Готова беше да направи всичко, за да привлече вниманието му.
Сигурно трябваше да го спъне, за да я забележи.
Елиса въздъхна и обърна другата си буза към топлия хълбок на Сметанка, напявайки си по-силно валса, за да заглуши кръжащите в главата й мисли. Виолетовата коприна на роклята й проблясваше и гореше като лилав пламък при всяко помръдване на тялото й, дори от дишането й.
Хънтър се държеше безцеремонно с нея и се задяваше нежно с Пени. Но ако се обърнеше бързо към него, Елиса откриваше, че той гледаше не Пени, а нея.
Нея!
Въпреки това не си правеше труда да я ухажва. Точно обратното. Държеше се като същинско копеле всеки път, когато се опиташе да го въвлече в цивилизован разговор.
Може би все още не беше преодолял загубата на жена си, въпреки че това се бе случило преди повече от две години.