Елиса се почуди колко време бе нужно на един мъж, за да бъде готов отново да обича.
За съжаление навярно щеше да му бъде нужно повече време, отколкото щеше да остане в Ладър Ес. Крайният срок за доставката на армията беше съвсем скоро. Ако Ладър Ес успееше да предаде животните навреме, Хънтър щеше да си тръгне.
Елиса го чувстваше така сигурно, както бруталността, която се криеше непосредствено под бавния говор и пресметливите очи на Гейлорд Кълпепър.
А ако Ладър Ес не успееше да изпълни заявката, тогава на Елиса не й оставаше нищо. Дори мечти.
Не трябваше да мисли за това. Мислите нямаше да помогнат. Само работата.
И молитвите.
— Е, нека сега някой да каже, че не си хубава като картина — обади се Мики.
Елиса се сепна и погледна през рамо. Върху носа й падна един кичур коса. Тя нетърпеливо го издуха и погледна младия каубой, който само я дебнеше да излезе от къщата, за да се появи до нея.
Мики се беше облегнал на вратата на яслата. Погледът му, гладен и търсещ, навярно би доставил удоволствие на Елиса, ако го бе видяла в очите на Хънтър.
Но не беше.
С едва прикрита досада Елиса се върна към доенето.
— Какво има? — попита тя. — Отново ли си изгубил бруса? Или този път не можеш да намериш къде си оставил дъгите за новата бъчва?
— Свърших с каците. Кажи му.
Елиса не попита на кого трябваше да каже. Мики не харесваше Хънтър, но беше много предпазлив с по-възрастния мъж.
— Кажи му, че може да ме наеме с надницата на стрелец или си тръгвам на часа.
Без да отрони нито звук Елиса се обърна и издои една струйка мляко към котката. Кюпид отвори уста и хвана течността във въздуха без много да се суети.
— Какво ще кажеш за това? — предизвика я да продължи разговора Мики.
— Какво каза Хънтър?
— Че ще ми каже, преди да е изтекла седмицата.
— Тогава и аз казвам същото.
— А?
Елиса продължи да работи, без да погледне към Мики. Стори й се, че го чу да се отдалечава към вратата на плевнята. Изпусна тиха въздишка на облекчение и продължи да си напява. Най-накрая издои и последната следа от мляко във вимето на Сметанка.
Елиса стана, сложи ръце на кръста си и се изпъна назад. Бавно се протегна. Гърбът я наболяваше от цялата седмица непрестанна езда из Ладър Ес в търсене на крави.
— По дяволите, Палавке, направо можеш да накараш един мъж да седне и да завие срещу луната.
Елиса сепнато се обърна.
Мики все още беше там, облегнат на вратата на обора. Гледаше гърдите й така, сякаш бяха негова собственост.
Елиса ядосано обърна гръб на Мики и оправи шала, който бе завързала, за да прикрие дълбокото деколте на роклята си. По време на доенето шалът се бе изместил настрани и издигащите се извивки на гърдите й издайнически надзъртаха от роклята.
— Е, не бързай веднага да ги скриеш — възрази Мики. — Ако не искаше да ги виждам, нямаше да облечеш тази рокля, нали?
— Ах, ти, нещастно…
Гласът на Хънтър заглуши думите й.
— Мики, ако нямаш друга работа, освен да се облягаш на вратата на обора, можеш да провериш канавките за напояване на зеленчуковата градина.
Мики се изправи така бързо, че залитна. Елиса знаеше, че той беше не по-малко изненадан от появата на Хънтър в плевнята, от нея самата, когато бе открила, че все още стои зад гърба й.
— Не ми се иска да губим от зеленчуковата реколта, само защото си губиш времето в празни приказки с една малка кокетка — продължи Хънтър. — На работа.
— Ама и ти си един егоист — възрази Мики. — Понеже не получаваш нищо, не искаш да дадеш и на другите да се докопат до нещо.
От погледът, който му отправи Хънтър, Елиса я побиха тръпки.
— Погрижи се за градината — тихо изрече Хънтър. — Веднага!
— Ами ако вместо това се метна на коня си.
— Тогава ще те застрелям като конекрадец. Всяка глава добитък наоколо носи клеймото на Ладър Ес.
— Не съвсем — усмихна се злобно Мики. — Напоследък виждам доста коне с клеймото на Слаш Ривър — клеймото на Аб Кълпепър. Направо покрива Ладър Ес като одеяло, а?
— Или се хващай за работа, или се махай от Ладър Ес.
Мики изпсува като моряк и излезе от плевнята, като грабна пътьом една лопата.
— Казах ти да не кокетничиш с мъжете — обади се Хънтър.
Презрението в гласа му смрази Елиса.
А след това я разяри.
— Просто доях червената крава — изръмжа тя.
— Не и когато те видях. Беше се извила на дъга като танцьорка, а гърдите ти… — Хънтър неочаквано млъкна и смени темата. — Престани да ме предизвикваш, Палавке. Обещавам ти, че няма да ти хареса онова, което ще се случи.
Фактът, че Хънтър използваше омразния й прякор разгневи още повече Елиса.