— Ами престани да ме гледаш — рече тя с леден тон. — А ти ме гледаш, Хънтър. Знаеш го така добре, както и аз.
— И ти ме гледаш.
— Да. Защо, тогава, не направиш нещо?
— Не ме ли чу какво казах? Няма да ти хареса.
— По-добре първо опитай.
Някъде в двора се разлая куче. Острият, пронизителен, настойчив звук в миг прати вълна от адреналин из тялото на Елиса. Посегна така бързо към пушката, която бе оставила подпряна в ъгъла на яслата, че насмалко не събори кофата с млякото.
Хънтър бързо протегна ръка и стисна рамото на Елиса.
— Какво си мислиш, че правиш? — запита той.
— Искам да видя какво е разлаяло кучето.
— Стой тук. Аз ще се погрижа.
Елиса понечи да възрази, но размисли и се отказа.
Хънтър кимна одобрително, взе пушката й и излезе в предверието на плевнята. Застана до вратата и огледа внимателно огрения от слънцето двор.
— Е, време беше — каза си той.
С тези думи той излезе с лека стъпка навън. Миг по-късно Мики пристигна от градината, стиснал пушката си в ръка. Хънтър му махна с ръка да се скрие на мястото си и продължи да върви през двора.
Три групички мъже на коне приближаваха къщата. Дрехите им бяха износени и прашни. Подобно на Хънтър неколцина от мъжете носеха останки от конфедерална униформа. Други носеха сините панталони на Северняците.
Останалите бяха облечени в еленови кожи като прерийните ловци или в кожени панталони и широкополи шапки като мексикански каубои. Мъжете от Тексас носеха върху платнените си панталони кожени гащи без дъно, присъщи за хората от онези места. С тях те се пазеха от трънаците при яздене.
Остатъците от прашни сини и сиви униформи бяха размесени равномерно сред трите групи, както карираните и кожените ризи, кожените гащи, памучните и вълнените панталони. Никой не се делеше според принадлежността си към Севера или Юга.
Бившите войници бяха изоставили армията във всяко отношение, освен едно — всички бяха добре въоръжени. Трапери, скитници и войници носеха оръжията с еднаква неосъзната лекота, така, както носеха ботушите си.
Конете, които мъжете яздеха, бяха във всички размери и цветове без един — белия. Белият кон правеше човек лесна мишена сред всяко обкръжение, независимо дали беше пустиня или прерия, трънак или планинска ливада.
Четири черно-бели кучета обикаляха мъжете на разстояние и лаеха бясно.
Иззад Хънтър се разнесе пронизително изсвирване. Кучетата по сигнал спряха да лаят като гръмнати. Като едно те се обърнаха и се завърнаха към заниманието си, каквото и да беше то, което беше прекъснато от непознатите, изпълнили двора.
Хънтър погледна през рамо. Както се очакваше, Елиса го бе последвала.
Поне бе затъкнала шала си обратно на мястото му.
През главата му като буря премина спомена за полуголите гърди на Елиса, които се надигаха от виолетовата коприна. Всичките му нерви се напрегнаха като един.
Несъмнено трябваше да й каже да спре да носи тези дрехи. Мъжете из тези земи не бяха свикнали да гледат жените да се разхождат небрежно облечени по този начин.
На самият Хънтър не му беше лесно да свикне с тези гледки.
— Мисля, че ти казах да стоиш в плевнята.
— Защо? Няма никаква опасност.
— Откъде знаеш?
Елиса сви рамене. Движението разхлаби шала й и разкри едно петно кожа колкото целувка над деколтето й.
Хънтър се опита да не мисли каква ли мека би била кожата й под устните му, под езика му, под пръстите му. Опита се да прогони спомена за зърната й, които се бяха втвърдили само от едно случайно докосване до него преди осем дни.
Не успя.
Хънтър изруга мислено и се застави да извърне поглед от съблазнителното късче кожа.
— Знаех, че е безопасно в мига, в който излезе от плевнята — додаде Елиса.
— Как го разбра?
— От начина, по който се движеше.
Думите й спряха Хънтър като стена. Не предполагаше, че Елиса се е научила така добре да го разбира.
Белинда му беше съпруга години наред, но тя никога не бе успяла да го разбере.
От това прозрение Хънтър стана само още по-неспокоен. Колкото по-дълго стоеше край Елиса, толкова повече разлики откриваше между нея и Белинда.
За разлика от Белинда Елиса познаваше и разбираше работата, която се вършеше в ранчото.
За разлика от Белинда Елиса истински беше загрижена за конете и говедата, за кучетата и котките, които населяваха Ладър Ес.
За разлика от Белинда Елиса усещаше самата земя, нейната красота и опасностите й. Виждаше в ранчото нещо повече от начин да плаща за красивата си карета или за хубавите драперии за салона, които в тази пустош биха били така неуместни, както самата Белинда.
Хънтър замислено погледна жизнената млада жена, която бе изоставила безопасността на плевнята, за да застане до него на открито посред двора на ранчото.