Елиса любопитно погледна първо към Джони, а после към Хънтър. Беше почувствала силните емоции, които бушуваха в тях, въпреки че нито един от двамата не ги изрази в думи. Едва ли изобщо някога го правеха.
Кой знае?
— Е, добре — отсечено продължи Хънтър. — Не ви познавам, така че ще ви попитам кои от вас предпочитат да стрелят с пушка.
Обадиха се петима мъже.
Морган и Хънтър си размениха кратък поглед. Черният ездач дръпна юздите на коня си. Жилавото му пони с лекота се понесе надолу, към тополите.
Когато Морган беше на около сто метра от тях, той спря коня си, изправи се в седлото и постави една бутилка от уиски на един широк клон. Стъклото проблясваше на слънцето.
— Всеки има право на един изстрел — обяви Хънтър. — Целете се в клона възможно най-близо, без да счупите бутилката. Първият си ти, най-отляво. Започваме.
Мъжът се прицели и стреля с лекота, които говореха за отдавнашната му близост с пушката.
Разхвърчаха се парчета кора, но само Морган видя колко точен беше изстрела му.
— По-малко от два пръста! — извика Морган.
— Следващият! — каза Хънтър.
Вторият кандидат се прицели и стреля.
Горната част на бутилката се пръсна.
Стрелецът промърмори нещо под носа си и пъхна пушката в кобура й с разочарована физиономия.
— Следващия.
Стрелбата продължи, докато не мина и петия мъж. Двама от мъжете удариха клона на по-малко от един пръст разстояние от бутилката.
— Ако някой от вас, момчета, обича също така да стреля и с револвер — додаде Хънтър, — нека да отиде при тополите.
Двама от стрелците се насочиха към тополите, включително мъжът, който беше отнесъл горната част на бутилката.
Елиса мълчаливо премести поглед от Хънтър към мъжете и обратно, като се чудеше какво ли ще последва.
— Предполагам, че ако се отдалеча, ти просто ще ме последваш — подхвърли й Хънтър.
— Разбира се. Ладър Ес е мое ранчо. Ще наема мъжете, които избереш, но поне имам правото да ги видя какво умеят.
— Ще нацапаш хубавата си копринена рокля.
Елиса погледна Хънтър недоверчиво.
— Кравата вече се погрижи за тази „хубава рокля“ само с едно шляпване с опашка.
Хънтър заби очи в пушката, която лежеше в скута му и с мъка сдържа усмивката си. Изящните златни и сребърни инкрустации върху цевта му напомниха, че носи оръжието на Елиса, а не своето.
Кисело си помисли, че пушката беше изящна като собственичката си. Коприна и огън, и тяло, което после непрестанно се привиждаше на мъжете.
Проклятие!
— Стой зад мен — рече Хънтър с груб глас. — Револверите са опасни нещица, особено когато човек бърза.
Без да погледне повече към Елиса, Хънтър тръгна към тополите, където вече се бяха събрали ездачите. Елиса повдигна полите си и почти се затича, за да се изравни с него.
— Е, Морган — додаде Хънтър, — да видим дали арканзаската ти клечка за зъби все още има остър връх.
Морган с усмивка измъкна един нож, чието острие беше дълго колкото ръката му от лакътя му до върха на пръстите му. С бързи, силни движения той издълба знака на Ладър Ес върху кората на една топола.
— Отстъпете на петнайсет метра — обърна се Хънтър към мъжете. — Щом ви кажа, вадите револверите и стреляте.
Мъжете обърнаха конете си, отдалечиха се малко и на разстояние един от друг, и зачакаха. Морган също се отдалечи от дървото и застана до Елиса. Повдигна леко шапката си в мълчалив поздрав, но очите му не се откъсваха от мъжете.
— Огън! — изкомандва Хънтър.
Тишината се накъса от изстрелите. Площта между двата S-образни знака на Ладър Ес закипя от хвърчащи парчета кора. Само няколко куршума се забиха извън знаците.
— Прекратете огъня! — заповяда Хънтър.
Мъжете сложиха револверите в кобурите си и се обърнаха към Хънтър. Той направи знак на Морган.
— В бутилката. Сега! — извика Морган.
Един от ездачите беше успял вече да даде два изстрела, преди другите да се опомнят и да започнат да стрелят. Най-бързият беше същият ездач, който беше отнесъл гърлото на бутилката с пушката си.
— Как се казваш? — попита го Хънтър.
— Фокс.
— Е, Фокс, ти си същински убиец на бутилки.
Мъжът се усмихна.
Хънтър също му се усмихна кратко в отговор.
— Нает си, Фокс. Вие двамата също.
Хънтър посочи ездачите, които бяха бързи почти колкото Фокс с револверите си.
— Ами ние останалите? — попита хлапето.
При тези думи то насочи коня си към Хънтър като го спря почти върху краката му.
— О, Господи! — промърмори Морган. — Това момче сигурно е изяло цяла чиния глупост на закуска.
Елиса погледна към Морган, който бавно клатеше глава. Понечи да го попита какво значи това, но Морган вече бе започнал да говори с момчето.