— Благодаря, по-добре съм. Изглежда, че тонизиращата настойка от билки, която ми даде да изпия, помогна.
— Ама каква физиономия направи, докато я пиеше! — подразни я Елиса.
Пени се усмихна, въпреки гаденето, което я тормозеше от няколко седмици. Приглади с длани избелялото хасе на роклята си и погледна обелените си от работа обуща.
— Този тоник имаше вкус на боя за обувки — подхвърли Пени.
— Наистина ли? Откога си започнала да опитваш на вкус ботушите на Хънтър?
Пени се изкиска и поклати глава.
— Ама, честно, Палавке, човек не може да те надприказва.
— Ако не бях приказливо дете — отвърна провлечено Елиса, имитирайки бавния ритъм на говора на Морган, — невинните ми като светии братовчеди щяха да ме разплескат с думи на такъв тънък лист, че да може вестник да се прочете през мен.
— Ти внимавай какво говориш, че иначе Хънтър може да свърши тази работа вместо тях — отнесено подхвърли Пени.
Елиса хвърли кратък поглед към другата жена, но Пени не го забеляза. Бръчките от напрежение покрай устата и очите й ставаха все по-ясно очертани с всеки изминал ден.
Очакването всеки ден да банкрутираш или да те нападнат разбойници можеше да изхаби всеки.
— О, Хънтър е като куче, което лае, но не хапе — възрази Елиса.
— Не разчитай много на това. Той е суров мъж.
— Може би. Все пак напоследък се усмихва по-често, отколкото когато дойде при нас. Забелязала ли си го?
— Не.
— Е, а аз го забелязах.
Пени отново приглади с длани полата и престилката си.
Елиса с неудоволствие видя познатото отнесено, печално изражение да заема мястото си на лицето на Пени.
— Не треската те изтощава — тихо додаде Елиса. — От очакването братята Кълпепър да нападнат е, нали?
Едно отрицателно поклащане на главата на Пени бе единственият отговор, който получи.
— Тогава трябва да е заради Бил — заключи Елиса.
В кротките кафяви очи на Пени проблеснаха сълзи.
— Нито веднъж не е дошъл насам, откакто ти се върна у дома — каза Пени. — Погледна те само веднъж, видя в лицето ти чертите на Глория и едва се стърпя на едно място две минути.
— Не беше защото виждаше в мен майка ми — сухо рече Елиса. — Бил виждаше всичко през червена пелена. Беше бесен от яд, защото не исках да му продам Ладър Ес.
Пени не отговори нищо.
— Нито веднъж ли не се е мяркал, когато ме е нямало? — попита Елиса.
— Не.
— Странно.
— Мислиш ли? За него тук няма нищо.
Горчивината в гласа на Пени засегна и без това напрегнатите нерви на Елиса.
— Бил няма право да иска от мен да продам дома си, било то дори на него — категорично рече Елиса.
Отговорът на Пени беше само едно поклащане на главата. Беше по-скоро жест на безнадеждност, отколкото несъгласие с думите на Елиса.
— Сигурна ли си, че Бил не е идвал насам, докато ме е нямало? — отново попита Елиса.
За секунда Пени стисна в длани престилката си, после се отпусна.
— Сигурна съм — отвърна тя с лишен от интонация глас. — Защо?
— Почти всеки път, когато мина край Ветровития проход виждам пресни следи, които водят между земите на Ладър Ес и Би Бар.
— Сигурно грешиш.
Напрежението в гласа на Пени и лекото треперене на ръцете й подсказаха на Елиса, че този въпрос беше болезнен за по-възрастната жена. Понечи да я попита още нещо, после се отказа с въздишка. От подобни въпроси нямаше да излезе нищо добро. Само щеше да причини на Пени допълнителна болка.
— Е, добре, едва ли има значение — нежно рече Елиса. — Кухнята е почистена, от лампите струи златна светлина, така че съм готова за танци.
Елиса протегна ръце към Пени и се усмихна.
— Хайде, ела — подкани я тя. — Не знаеш ли, че танците правят света по-хубав?
След миг колебание Пени се усмихна в отговор и хвана ръцете на Елиса.
Елиса й направи реверанс сред морето от бледозелената коприна на роклята си и златото на фустата си. А след това запя весел валс. Скоро двете жени се носеха из кухнята със смях, докато накрая чистия контраалт на Елиса не стана пресипнал и задъхан. Пени също се беше запъхтяла силно.
— Достатъчно — прошепна Пени засмяна. — Едва се държа на крака!
— Сигурна ли си? Изобщо не е забавно да танцувам сама.
— Сигурна съм.
Пени със смях поклати глава и се отпусна в един от дървените столове, които бяха наредени покрай голямата кухненска маса, където се хранеха всеки ден. След това погледна покрай Елиса и видя Хънтър застанал на прага. Наблюдаваше ги с лишено от изражение лице и горящи като разтопено сребро очи.
— Защо не опиташ с Хънтър — предложи Пени. — Съмнявам се, че ще се запъхти след няколко кръга из кухнята.