Елиса се разсмя.
— Джентълмен, казваш? — повтори тя подигравателно. — Колко любезно, че ми обърна внимание. Досега този факт някак си ми беше убягнал.
Студенината в гласа на Елиса подразни вече и без това напрегнатите нерви на Хънтър.
— Сдържай си езика — предупреди я той, — или ще взема онова, което ми обеща.
— Никога не съм ти обещавала нищо друго, освен надница.
— Така ли? — подразни я той. — А когато дойде с танцова стъпка при мен в кухнята и застана толкова близко, че не можех да си поема въздух, без да вдъхна твоя дъх в себе си?
— Прости ми — неразумно продължи да го предизвиква тя. — Повече никога няма да те моля да танцуваш с мен.
— Ако не бях джентълмен — грубо продължи Хънтър — щях да се възползвам от подканата на усмивката ти и да те целуна, докато ти спре дъха.
— Никой мъж не е карал дъха ми да спира.
Хънтър само се усмихна.
Елиса внезапно осъзна, че да дразни Хънтър не беше като да предизвиква английските си братовчеди. Никой от тях не бе пращал по нервите й дори най-слабата женствена тръпка.
А Хънтър го правеше.
Особено когато стоеше както сега, толкова близко, че топлината му струеше през дрехите й и попиваше в собствената й плът.
— Танцувай с мен — тихо й каза той.
— Мислех, че си загубил това умение.
— Аз също мислех така.
С тези думи Хънтър й се поклони и й подаде ръка, сякаш се намираха върху покрит с полиран паркет салон, заобиколени от дами в копринени рокли и изискани господа.
Елиса механично сложи дланта си в ръката на Хънтър. Без да каже нито дума той я поведе към потока, където тополите шептяха и трепереха с всяко дихание на вятъра. Под едно огромно дърво земята беше чиста, като се изключат падналите листа. А те се простираха като дебел килим, който приглушаваше стъпките на краката им.
— Ще се спъна — разтреперано каза Елиса.
— Ще те хвана.
Хънтър се обърна и я погледна. После решително хвана лявата ръка на Елиса и я сложи на гърдите си. Едва тогава плъзна дясната си ръка около кръста й.
От този интимен допир устата на Елиса пресъхна. Други мъже също я бяха хващали по този начин, но тя не бе изпитвала никаква възбуда. Някои се бяха опитвали да я притиснат близо до себе си, с което само й бяха досаждали.
Нито един от тези мъже не бе карал сърцето й да бие бързо. Никой от тях не бе карал главата й да се върти от един поглед, от едно докосване. Никой от тях не я бе карал да се чувства по-лека, по-деликатна и по-загадъчна от огън.
А Хънтър го правеше.
Чувстваше се така, сякаш бе попаднала в някой от своите неспокойни сънища — мрака и лунната светлина, уханието на розмарина и ромолящия шепот на водата. Очите на Хънтър я гледаха с такъв глад, който караше сърцето й да спира.
— Пей — прошепна той.
Отначало гърлото на Елиса отказа да й се подчини. Преглътна и опита отново.
Пресипналите и колебливи звуци на валса се издигнаха в нощта.
Хънтър хвана Елиса в ръцете си и се понесе с нея във валса, сякаш се намираха в бална зала, пълна със смях и светлина. А тя грациозно следваше стъпките му, въпреки неравната земя.
Спъна се и усети силата на стройното му тяло. Хънтър я повдигна без усилие, прошепна нещо в косата й и я постави обратно на краката й сред водовъртеж от коприна.
— Какво каза? — прошепна тя.
— Нищо.
— Но аз те чух, че каза нещо.
Без предупреждение Хънтър я поведе в пълен кръг, а след това във втори и трети, като въртеше шеметно Елиса със себе си, докато дъхът й не секна. Тя му се усмихна. Очите й бяха пълни с копнеж, а от устните й се носеше песен.
— Мечтаех за това — дрезгаво каза Елиса.
— За танци?
— За танци. За лунна светлина. За теб.
Веднага почувства едва доловимото напрягане на тялото му.
— Съжалявам. Братовчедите ми все ме ругаеха, че не съм свенлива.
Хънтър не искаше да разговаря за това как свободното поведение на Елиса бе шокирало братовчедите й в Англия. Дори не искаше да мисли за това.
Просто искаше да се наслади на мига, преди да спре и да научи Елиса, че не всички мъже могат да се сдържат пред съблазнителното, горещо обещание на женското тяло.
С едва прикрито нетърпение Хънтър остави ръцете си да направят това, за което те копнееха отдавна. Бавно притегли Елиса към себе си. После я притисна още по-силно.
Тялото й се напрегна едва доловимо, когато бедрата му се притиснаха към нея през слоевете облекло.
— Защо ми се противиш? — прошепна Хънтър. — Сигурен съм, че усещаш огъня, който ни чака така добре, както и аз самият.
— Какво?
— Ето това.
Много внимателно Хънтър се притисна към устните на Елиса.
Първото леко докосване на устните й го изгори така яростно, че вложи всичките си сили, за да не простене на глас. Силата на желанието му го порази.