— Никога не съм го правила — пресипнало рече Елиса. — Ти си ми първият. Сигурна съм, че го знаеш.
— Не си прави труда да ме лъжеш, че съм по-различен от другите. Не съм момче. Не ми трябват лъжи, за да се почувствам важен.
На мястото на желанието в Елиса дойдоха объркването, смущението и искреното раздразнение. Тя сложи ръце на хълбоците си.
— Защо не искаш да ме изслушаш?
— Говори по-тихо, освен ако не искаш да изнесеш представление на каубоите.
— Държиш се така, сякаш аз започнах това — яростно прошепна Елиса. — Ти го започна! Нямах най-малката представа какво си… какво си… какво… по дяволите!
— А-ха! — кимна утвърдително Хънтър, без да изглежда особено впечатлен.
Закопча последното копче и отстъпи назад, признателен, че най-после беше свършил. Усещането за допира до гърдите на Елиса се беше отпечатало като клеймо върху дланите му. Кожата му гореше от спомена за топлината й.
— Знам, че ще бъде изненада за една кокетка като теб — грубо й каза Хънтър, — но някои мъже не си подвиват опашките само при вида на нежното тяло на някое момиче, без значение колко опитно е то в любовните игри.
— Единственият ми „опит“ е този, който ти ми даде сега.
— Да не би да искаш да кажеш — присмехулно подметна Хънтър, — че съм толкова дяволски неустоим, та се разпали цялата от няколко целувки?
Елиса изведнъж си спомни уроците, които й бяха преподали английските й братовчеди. Гневът й се охлади в миг.
— Сигурно ще съм глупачка, ако призная подобно нещо, нали? — прошепна тя.
— Или глупачка, или лъжкиня. Нито едното, нито другото са в състояние да привлекат един мъж..
— Така ли? Затова ли ме беше сграбчил отвсякъде като летен обрив?
Хънтър стисна устни.
— Ти ме желаеше, Хънтър — Елиса погледна целенасочено към панталоните му. — Все още ме желаеш.
Напомнянето за това колко близо бе отишъл до границата, след която следваше пълната загуба на самоконтрол, с нищо не допринесе за по-доброто настроение на Хънтър.
— Искал ли съм те? — сви рамене той. — Просто исках някоя жена и точка. Ти ми беше под ръка.
— Не ти вярвам.
— А би трябвало.
— Защо? Не говориш истината. Не гледаш към Пени така, както гледаш към мен, а тя също е жена.
— По дяволите! — изръмжа Хънтър. — Откажи се, Палавке.
— Да се откажа ли? От какво? От истината?
— Истината е, че за един мъж не е от по-голямо значение в кого ще облекчи напрежението си, отколкото за жребеца родословното дърво на кобилата, на която ще се качва.
Елиса дишаше тежко. Бореше се да не позволи на емоциите да я превземат. Единствената й утеха беше знанието, че Хънтър беше не по-малко от нея погълнат от прегръдките им.
Ако всичко, което Хънтър бе търсил в нея, бе отдушник за похотта си, той щеше да продължи да я съблича, каза си Елиса. А тя едва ли щеше да му попречи.
Изводът, че тя самата гореше от копнеж по Хънтър слиса Елиса. Никога не се бе чувствала толкова уязвима, дори когато беше изплашено петнайсетгодишно момиче, захвърлено на милостта на братовчедите си, в които нямаше капчица любов.
Колко време щеше да му потрябва на Хънтър да забрави жена си и да признае пред себе си, че се влюбва в нея, боязливо се запита Елиса. Той беше толкова твърдоглав.
Нямаше друг отговор на тревожните й въпроси, освен широкият гръб на Хънтър, който се беше насочил към плътната сянка на плевнята.
Елиса потрепера и разтърка ръцете си, за да прогони студа, който нямаше нищо общо с нощния въздух. Проследи с поглед Хънтър, докато накрая всепоглъщащата тъмнина на нощта не го раздели от нея.
С колебливи стъпки Елиса се върна обратно в градината, търсейки отново някаква утеха от уханните растения.
11.
В продължение на няколко дни Хънтър отбягваше да остава насаме с Елиса. Тя си казваше, че това е знак за победа.
За нейната победа!
Хънтър не желаеше да го признае, уверяваше се тя сама, но истината беше, че хранеше силни чувства към нея.
И те бяха нещо повече от обикновена похот.
Част от Елиса вярваше в това, в което се мъчеше да убеди сама себе си.
А друга една част знаеше, че си прави сметката без кръчмаря.
Елиса нещастно се размърда в седлото. Боляха я костите от непрестанна езда. Но поне вече не се занимаваше с широките поли на роклите си.
Двете с Пени бяха разпрали един стар костюм за езда и бяха изхвърлили фустата му. Плътната черна коприна на лицевия плат все още падаше тежко като сянка, но Елиса я беше стеснила около двата си крака, така че сега яздеше с нещо като широки панталони. Един от старите обрамчени с вълнена гарнитура кожени жакети на Пени допълваше облеклото й.