Беше признателен, че сложиха край на спора си. Стигаше му само спомена за разгорещената Елиса, за да се почувства зле. А когато говореше за случилото се, цялото му тяло тръпнеше чак до зъбите.
— Можеш ли да яздиш? — процеди Хънтър през зъби.
В отговор Елиса му обърна гръб и отиде при Леопард.
Хънтър мълчаливо въздъхна от облекчение, като видя, че тя не куца.
Господ да му е на помощ, защото следващият път щеше да я вземе там, където му се предложеше.
Елиса не се държеше като девственица, която си търси съпруг. Тя беше една опитна малка кокетка, която с нищо не беше по-добра, отколкото човек би очаквал.
А в леглото сигурно щеше да бъде дяволски добра.
— Отивам да проверя нещо — додаде Хънтър. — Качи се на коня, но стой тук.
Елиса не му отговори.
— Морган ще бъде тук след няколко минути — добави Хънтър. — Изчакай го.
Мълчание.
— Трябва ли ти помощ, за да се качиш на коня? — неохотно попита Хънтър.
Без нито дума Елиса насочи Леопард откъм долната страна на склона. После се качи в седлото без обичайната грация, но все пак сама.
— Докато се върна по-добре да си престанала да се цупиш — подхвърли Хънтър, като се метна върху Бъгъл Бой. — Не понасям цупенето.
— Любовнико, когато поискам да ти кажа нещо, ти ще си първият, който ще го научи.
Хънтър стисна устни. Дръпна юздите на Бъгъл Бой и го насочи нагоре, към далечната страна на долината. Скоро се скри от погледа й сред скалите и боровете.
Бързо намери онова, което се бе надявал да открие — знаци, че друг ездач бе чакал на билото над долината. Огледа набързо околността, за да се увери, че мъжът си е отишъл и се върна към мястото, където ездачът беше стоял.
Хънтър се смъкна от коня и приклекна на пети, както бе направил другия ездач. Следите от ботушите на мъжа се бяха отпечатали съвсем ясно. Лесно се виждаше и къде коня му беше пасъл трева. Хънтър вече беше виждал тези конски следи — в долината, от която беше изскочил Проклетия и се беше опитал да намуши Елиса.
Имаше следи покрай ръба на клисурата. Мъжът беше блъснал една купчина камъни към нестабилния ръб на долината. А после бе застанал, за да наблюдава как камъни, клонак и пръсти фучат надолу към Елиса.
Мръсният му кучи син, изруга наум Хънтър.
Обхвана го гняв силен като в деня, когато бе узнал как са умрели децата му.
И защо.
Хънтър възседна коня си с мрачно изражение и проследи дирята на непознатия достатъчно далеч, за да се убеди, че той бе избягал презглава. С присвити очи Хънтър прецени посоката, в която ездачът се беше отдалечил.
Искаше му се да го последва, но трябваше да се убеди, че Елиса е в безопасност. Изруга отново и дръпна юздите на Бъгъл Бой обратно надолу към клисурата.
Морган го пресрещна в лек галоп.
— Хей! — подвикна Хънтър.
— Намерих нещо, което искам да ви покажа, сър — извика Морган. — В следващата долина на север.
— Ще се срещнем там.
Елиса проследи Хънтър с блестящите си като синьо-зелени скъпоценни камъни очи, докато не се скри сред боровете. Този мъж разпалваше тялото й… и гнева й с влудяваща лекота.
Но тя също си пробиваше път към него, въпреки упорството му. Да, той се беше качил на големия си кон и я бе засипал с обиди, но тя знаеше по-добре какво се крие под водопада от думи.
Беше почувствала колко силно я желае.
Спомни си как беше сложил дланите й върху тялото си. Дишането й се учести, а бузите й пламнаха.
Морган спря коня си до Леопард.
— Случило ли се е нещо? — попита го Елиса.
— Нищо, за което да се безпокоите, госпожице. Просто видях едно гадно създание.
— За Хънтър говориш, нали?
На лицето на Морган проблесна усмивка. Той обърна коня си и го насочи надолу към изхода на клисурата. Леопард го последва.
— Намери ли някакви крави? — запита с надежда Елиса.
— Нищо, за което да си струва да се говори, госпожица Елиса.
— Но обикновено тези долини са пълни с говеда.
— Навсякъде има техни следи — тихо отговори Морган. — Но следите са всичко, което успях да открия. Няма никакви говеда. Само една-две стари ялови крави.
Елиса се опита да прикрие уплахата, която се настани като студен камък в стомаха й след думите на Морган. Въпреки тучната трева и чистата вода, която избиваше на езерца из долината, наоколо почти нямаше говеда. А сред тях изобщо не се срещаха от онези говеда, за които да си струва да се говори — бикове поне на четири години.
А трябваше да бъдат много. Наистина много.
Елиса нещастно се огледа, търсейки някоя заблудена крава из сенките и овразите. Не откри нищо.
Ливадите и низините покрай блатото бяха сухи. Високата трева стърчеше изсушена от слънцето. Говедата можеха съвсем нормално да преживеят със суха трева, но предпочитаха крехката изобилна зеленина.