Множеството извори и просмукващата се на езерца вода беше предпоставка за гъста трева в много от назъбените долчинки. Говедата се събираха в тези клисура като парчета желязо върху голям магнит.
Говедата бяха идвали тук. Елиса виждаше следите от копитата им и купчинките тор, криволичещите дири и калните локвички, които се образували там, където копитата се бяха врязали по-дълбоко.
Уви, въпреки всички тези следи нямаше нито едно говедо.
Като че ли някой беше преминал оттук преди каубоите на Ладър Ес. Някой, който познаваше всичките долини и тревисти клисури, където кравите преживяха на хлад в сянката.
Някой, който беше подбрал всичките крави, преди да са успели да го сторят истинските им собственици.
Студът в стомаха на Елиса се засили. Това усещане й ставаше все по-познато от ден на ден — нарастващ страх, който се явяваше всеки път, щом помислеше за бъдещето на Ладър Ес.
Заповяда си да не мисли за това. Едва ли страхът и болките в стомаха можеха да й помогнат.
Елиса пое дълбоко дъх и го изпусна бавно. После още веднъж. И още веднъж.
Хънтър прави всичко, което трябваше да бъде сторено, напомни си тя.
Отново си пое дълбоко дъх, като си мислеше за Хънтър. Той беше умел, трудолюбив, интелигентен, роден водач. Каквото можеше да бъде направено за Ладър Ес, Хънтър щеше да го стори.
Сигурно се беше проявил като добър офицер. Младежите направо го боготворяха, а мъжете се отнасяха с уважение към него.
Малцината, които не проявяваха уважение към Хънтър, просто нямаха достатъчно ум, за да изпитват страх от него.
Например Мики.
Елиса потръпна леко при спомена за роклята й, която се беше закачила на пирона и за допира на ръката на Хънтър до гърдите й.
Последва го друг спомен, който отпуши в нея порой от чувства. Лицето на Хънтър на лунната светлина, миглите му, които тъмнеят на фона на страните му, гладният му език върху гърдата й, напрегнатото му от желание тяло.
И после споменът от днешния ден, когато със собствените си ръце се бе убедила в силата на копнежа му.
Хънтър можеше да отрича колкото си поиска, но тя знаеше — беше хлътнал по нея толкова силно, колкото и тя по него.
Отново потрепери цялата. Сигурно щеше да изпита страх, ако не беше уверена, че Хънтър се бори с привличане равно по сила на нейното.
Никога мъж не я беше така притеглял както Хънтър.
Очите й го следваха навсякъде. Отиваше до другия край на стаята, само за да застане до него. Питаше го за състоянието на земята, за говедата и за мъжете, за всичко, само за да го накара да говори и да бъде близо до очертанията на мустаците му, и до движенията на устните му.
Трябваше да продължи проникването си под бронята, която беше навлякъл, докато не достигнеше до нежността и смеха.
И страстта.
О, Господи, страстта!
Звукът на конски копита сепна Елиса. Бъгъл Бой се носеше в лек галоп към нея. Елиса се изчерви, а пулсът й се ускори.
Хънтър дори не погледна към нея.
— Защо даде онези изстрели? — обърна се той към Морган.
— Намерих останки от огън.
— Покажи ми го.
Морган пришпори в тръс дребния си мустанг. Хънтър и Елиса го последваха към входа на следващата клисура. Тя беше част от обширна плетеница от дефилета и хълмчета, които се простираха чак до Ветровития проход, който водеше към малкото ранчо на Бил.
Хънтър и Морган слязоха от конете. Хънтър тръгна по следите, които водеха от Ладър Ес към Би Бар. В добавка към следите имаше и разпилени останки от малък огън.
От онзи тип, който се използва за нелегална смяна на клеймото.
— Ако бях комарджия — подхвърли Морган, — щях да се обзаложа, че говедата на Ладър Ес са били доведени насам и са си тръгнали като стока на Слаш Ривър.
— Жалко, че не минахме първо оттук тази сутрин — заяви Хънтър. — Можехме да хванем крадеца направо до огъня му.
Без да кажат повече нито дума двамата мъже възседнаха конете си. Хънтър погледна сурово към Елиса.
— Къде са кучетата? — попита я той.
— Не ме гледай така свирепо. Последният път, когато ги видях, търсеха говедата, за да ги подкарат към теб.
Хънтър понечи да изсвири на кучетата, но го спря едно рязко движение на Морган.
Заедно с вятъра на пресекулки към тях се носеше чистият звук от препускащ кон.
— Не, сър — отговори Морган, на безмълвния въпрос на Хънтър. — Изпратих мъжете на юг да търсят мустанги и понитата на Ладър Ес, както ми казахте.
— Скрий се в дефилето — обърна се Хънтър към Елиса. — Идваме след тебе. Побързай.