Елиса обърна Леопард на място и препусна към гърлото на влажното, обрасло с храсти дефиле. Както Хънтър й обеща, след малко те настигнаха петнистия жребец и по петите му влязоха в дефилето. Много бързо трите коня бяха добре скрити.
Преди Елиса да разбере какво прави Хънтър, той прекара Бъгъл Бой до Леопард. Леопард отстъпи още по-навътре във върбалака.
— Слизай — кратко рече Хънтър. — Докато си на коня могат да те видят над храстите.
Докато говореше, той измъкна краката си от стремената и скочи на земята. В ръцете си стискаше карабината си.
Без много суетене Хънтър тръгна нагоре по стръмния склон на дефилето. Не след дълго фигурата му се сля със сенките на боровете.
От прикритието му долетя приглушеният, но непогрешим звук от патрон, който влиза в затвора.
Елиса импулсивно посегна към далекогледа, мушнат в дисагите на гърба на Бъгъл Бой.
— Не го насочвайте срещу слънцето — предупреди я тихо Морган. — Стъклото блести като злато. Ще ни издаде със сигурност.
Елиса кимна, притисна далекогледа към окото си и огледа дефилето. Същите върби, храсти и борове, които криеха конете й попречиха да види каквото и да било.
Елиса се обърна и насочи далекогледа към Хънтър. Видя го така близо, сякаш беше на една ръка разстояние. Блясъкът на косата и мустаците му я заинтригуваха така силно, както формата на устните му и зимното сияние на очите му.
Докато го наблюдаваше, изражението на Хънтър се смени от бдителност със сдържана жестокост, от която я побиха тръпки. С едно плавно движение Хънтър вдигна карабината си и се прицели.
Очевидно Хънтър познаваше приближаващия ездач, който и да беше той.
И го мразеше.
Вятърът донесе звука на още приближаващи коне.
Хънтър свали пушката бавно и неохотно.
— Дръжте под око коня си, госпожице — предупреди Елиса Морган. — Ако помирише другите коне може да изцвили.
Елиса прибра далекогледа, мушна го в дисагите на Бъгъл Бой и застана до главата на Леопард. Едната си ръка сложи на юздата, а другата на носа на коня. После започна да му шепне успокоително.
— Ами Бъгъл Бой? — попита Елиса.
— Той е обучен. Както и моето пони.
През завесата от върби Елиса наблюдаваше преминаващите конници. Разстоянието до тях беше около сто метра. След малко ги застигна пети ездач, който яздеше голямо доресто муле.
Морган забеляза мулето и започна да говори така тихо, че Елиса не можеше да отличи отделните думи. Изражението на лицето на Морган, обаче, не оставяше следа от съмнение, че той ругае.
Елиса почувства как тялото на Леопард се издува, докато конят поемаше въздух с намерение да изцвили предизвикателно към натрапниците.
Пръстите на Елиса стиснаха здраво разширените ноздри на жребеца. Той разклати глава. Елиса не махна ръката си. Леопард се отказа от намерението си и запази тишина.
След няколко секунди мъжете се скриха по посока на Ветровития проход.
Хънтър напусна наблюдателния си пост, чак когато заглъхна и последния слаб звук от конски тропот. Чак тогава се спусна в дъното на дефилето.
— Някой Кълпепър ли беше?
Хънтър кимна отсечено.
— Гейлорд? — предположи Морган.
— Не, Аб.
Тонът на Хънтър смрази Елиса.
— Аб! — промърмори Морган. — Самият тартор на дяволите!
Хънтър само изсумтя.
— Е — усмихна се студено Морган, — значи скоро ще бъде. След седмица, може би две. Аб не е особено търпелив човек.
— Чудя се къде ли е бил? — подхвърли Хънтър.
Морган сви рамене.
— Напред-назад между Ладър Ес и Испанския път. Поне така чух за последно. Някои от родата му са с него.
— Кои точно?
— Няма значение — отново сви рамене Морган. — Няма нужда да се безпокоите за тях. Тръгнали са да търсят испанското съкровище. Чух, че копаят тук-там.
Хънтър поклати глава недоверчиво пред глупостта на разбойниците.
— Аб не е особено търпелив с всичко, което му прилича на работа — продължи Морган, — така че идва на север на всеки няколко седмици. Бю и компанията му също се придвижвали насам.
— Бю, Клим, Дарси и Флойд няма да се присъединят към Аб — отбеляза Хънтър със задоволство.
— Чух нещо такова. Май някъде в Колорадо е било?
Хънтър кимна.
— Янките дават доста пари за главите на тези момчета — заяви Морган, без да говори на някого конкретно.
— Хората, които спечелиха парите, не пожелаха да ги вземат — отвърна му Хънтър.
Морган го изгледа изненадано.
— Изпратих парите на Алекс — добави Хънтър, като мушна крака си в стремето на Бъгъл Бой.
— Обаче твърде късно — отбеляза Морган, докато възсядаше понито си.
Хънтър кимна леко и насочи Бъгъл Бой към изхода на дефилето.
— Надявам се майка му да ги е получила — додаде той. — Съпругът й се върна от войната с една ръка и без крака.